някого и д а му го покажа, и… — Тук гласът на Нейтън заглъхна, а по сле отново започна, но
толкова тихо, че трябваше д а се напрегна, за д а го чувам. — Цял живот ли ще трябва д а се
д ържа като някакво си неутрално, безполово същество?
Межд у нас отново се настани тишина. Този път сконфузена. Никога не бях поглежд ал на
нещата от този ъгъл — че ограниченията на д ругите могат д а ограничат и теб. А по сле
Нейтън, звучащ толкова близо, като че ли стоеше точно д о мен, прошепна:
— Ти знаеше ли?
— Не бях сигурен.
— Аз бях. Обаче не знаех какво д а правя — изрече тъжно той.
— А сега?
Нейтън се засмя и отвърна:
— Може пък д а взема д а пробвам новината върху Кийлър — нещо като пробна репетиция
за пред баща ми! Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че Кийлър може би също се е д о сетил.
— Хубаво — възд ъхна Нейтън. — Така поне ще бъд е по-лесно.
* * *
Не споменах пред Нейтън нито за езерото, нито за Саша. Не че бях забравил. Про сто
реших, че от моя страна вече не се изисква нищо. Няма начин някой д ен Саша д а не го срещне
— тогава ще го попита. Може пък той д а реши д а се отбие при нея и д а й спод ели онова, което каза на мен. Или пък ще го зад ържи само за нас, тримата. Не ми изглежд аше като твърд о
решен на някакви окончателни д ействия. Прекарваше д о ста време в онзи сайт за тийнейд жъри
гейове и лесбийки, за д а се запознае с проблемите на д ругите. И всеки път, когато
разговаряхме, ми разказваше за някой от тях. Каза ми за онова пакистанско момче, д ето
тринайсетгод ишната му сестра му ход ела на го сти всяка сед мица, макар че род ителите му се
били отказали от него; за онази о семнайсетгод ишна, която обичала тройки, защото й било
по-приятно с момичета, отколкото с нейния приятел; за ед ин четиринайсетгод ишен тип,
който го направил с най-д обрия си приятел, когато били пияни, а по сле бил твърд е уплашен,
за д а го обсъд ят.
Кийлър пък ми спод ели, че от цялата тази история го побивали тръпки. Безсъмнено
съчувстваше на Нейтън. Знаеше, че му е много тежко, но му беше кофти, зад ето не знае какво
точно д а му каже. Лично аз не смятах, че има някакво значение какво казваме на приятеля си
— важното е, че го слушахме. Признавам, че някои от под робно стите и на мен ми ид ваха в
повече, обаче Нейтън като че ли усещаше тези моменти и бързо се поправяше — като
например онзи път, когато започна д а ми описва Ксавие — как циганският му поглед и
силният му квебекски акцент, който се търкалял в д ълбините на гърлото му, създ авали
впечатление за „сексуална жестоко ст“.
— Вед нъж каза, че бил зад ник — позволих си д а му напомня аз.
— Такъв е — призна Нейтън и побърза д а смени темата.
Откровението на Нейтън беше ед ва втората изненад а за това лято (за първо броя
промяната на решението на Дани). Налагаше се д а взема някои извънред ни смени в магазина,
за д а замествам хора в отпуски. Иначе д ните ми бяха по-мързеливи от нощите. На работа
имаше пред о статъчно време д а зарежд ам рафтовете и д а уд ължавам почивките си (когато,
разбира се, менид жърът Брайън не се мотаеше наоколо). Това може и д а ви звучи д обре, ама
истината е, че беше ад ска д о сад а. Разполагах с твърд е много часове, които трябваше д а
запълвам с глупави бръщолевения с клиентите или д а слушам как Грейсън ни запознава с
под робно стите на по след ната си сексуална авантюра. Тогава разбрах, че понякога човек
харесва някого само защото не е прекарал с него или нея д о статъчно време, за д а го разбере
що за стока е.
Тази сед мица Грейсън ми лазеше по нервите за втори път. Беше започнало д а ми писва от
тази негова наперено ст. Глед аше женските така, сякаш целият свят бе негов. Улових се как си
казвам, че Саша автоматично ще намрази този тип. Ще присвие очи и ще го изглед а на кръв.
Лично аз не по стъпвам като него. Ето, като изключим Нейтън и Кийлър, не съм казвал на
никого за нас с Дани.
— Ти никога не ми казваш нищо, човече — отбеляза сега Грейсън, сякаш разчел мислите
ми. — А не може д а си нямаш нещичко! Не ме о ставай д а монополизирам разговора!
— Пред почитам д а не говоря за тези неща — отговорих небрежно. — Затова.
— Да бе, д ържиш д а се изкараш много мистериозен и гад ен, а? Е, няма нищо. Твоя си
работа.
Мистериозен и гад ен. Да, това съм аз. Вече наистина започвах д а мразя Грейсън. Оглед ах
магазина в търсене на клиенти, спешно нужд аещи се от мистерии и д руги под обни. И очите