ми попад наха на ед на женска форма, тъкмо влизаща в магазина. Тя ме вид я и вед нага се
насочи към нас с Грейсън. Саша Ясински! Загоряла, отпочинала, с изсветляла от слънцето ко са.
Грейсън се плъзна безшумно зад мен и с всяка нейна след ваща стъпка към нас излъчването му
ставаше все по-отвратително.
Насочих се право към Саша и се ухилих, сякаш нейната поява е най-хубавият миг в
живота ми. Забелязах, че на д ънките й има нарисувани миниатюрни жълти цветя, а краката и в
маратонките са бо си. Ухаеше на слънце и д иня.
— Зд расти! — позд равих, заковавайки се пред рафтовете с бейзболните шапки. — Как си?
— Благод аря, д обре — отвърна тя и прокара пръсти през ко сата си. — А как върви твоето
лято?
— Интересно — отговорих съвсем сериозно. — А как са твоите уроци?
— Мокри — ухили се тя, наслажд авайки се на собствената си шега. — Трябва д а наминеш
някой д ен.
— Да. Ще ми уред иш д а вляза безплатно на плажа — кимнах, цитирайки д умите й.
— Разбира се. Това е ид еята. — Пъхна нехайно ръце в зад ните си д жобове, поглед на ме и
попита: — Как е? Заети ли сте много? — И кимна по по сока на магазина. Грейсън тъкмо
маркираше някаква стока, а ед но от д ругите момчета насочваше нов клиент към района с
боксовите круши. — Можеш ли д а си вземеш малко почивка? Да хапнем слад олед или нещо
под обно?
— Защо не! — Все още не я бях разбрал напълно, но като че ли вече започвах. Схванах, че
тя наистина много д ържи д а й отид а на го сти на езерото. Ако не беше така, нямаше д а вод им
този разговор, нали?!
Съобщих на Грейсън, че ще изляза за малко, и тръгнах след Саша. Молът беше голям и
както винаги — отвратителен.
— Е, катерила ли си някакви покриви напо след ък? — попитах, като вървях небрежно д о
нея. Вече се чувствах по-спокоен и свобод ен д а я д разня, след като бях разбрал, че
пред имството е на моя страна.
— Напо след ък не — отговори тя, насочвайки се към щанд а на „Баскин и Робинс“. —
Какъв слад олед обичаш, Ник? — попита и плъзна ед на д есетд оларова банкнота към касата.
— Ами… — замислих се аз, но накрая поръчах същото, което винаги си поръчвам —
шоколад ов с парченца шоколад .
— Обичаш слад кото — отбеляза, като си поръча слад олед с шамфъстък и бад еми.
— Май си права. — Усещах как поглед ът й ме пронизва и как обработва отговора ми,
сякаш е кой знае колко важен. Да бе, аз обичам сладкото и съм мистериозен и гаден. След това
незнайно защо изтърсих: — Да ти призная, изобщо не мислех д а ид вам на езерото. Мислех, че
поканата ти не е сериозна.
Това може и д а ви звучи като опит за искрено ст, ама не беше точно така. Истината бе, че
исках нещо от нея — исках д а й д ръпна връвчиците и д а я глед ам как скача. Да, знам, че не е
о собено почтено от моя страна, но така си беше.
— Сигурно мислиш, че не съм се д ържала справед ливо с теб — отбеляза тя, без д а
отлепва поглед от момичето, което в момента сипваше слад олед ите ни. — Но про сто мразя
под обни неща. И сигурно мъничко съм се уплашила. — Очите й отскочиха за миг към моите и
по сле пак се върнаха върху слад олед а. — Истината е, че не бях планирала д а те каня на
езерото, но щях д а се рад вам, ако се беше появил.
Момичето зад щанд а ни под ад е фунийките със слад олед и ние поехме отново из мола.
Когато наближихме спортния магазин, Саша ми хвърли крад ешком поглед и рече:
— Е, очевид но ид еята ми не е била много д обра. — Обърнах се към нея и я заглед ах как
д еликатно отхапва от вафлената си фунийка. Знаех си, че никак не улеснявам нещата. —
Про сто те зърнах в магазина и реших, че ми се иска д а си поговорим. Обикновено не правя
такива неща. — Върху горната й устна се залепи слад олед и тя побърза д а го изтрие със
салфетката си. — Това сигурно е луд о ст! Така д е, нали ход иш с Дани и прочее…
Вижд ах я как затъва още и още в блатото, как тревожно стта й нараства и внезапно
установих, че това изобщо не ми д о ставя уд оволствие, че съвсем сериозно започва д а ми
д омъчнява за нея. Поклатих глава, заглед ах се в пръстите й, стиснали салфетката, и изрекох:
— Аз не ход я с Дани. Про сто сме приятели.
— Така ли? Ама вие сигурно не сте и… Божичко! Започвам д а бъбря несвързано! Когато
пак ме вид иш, би ли ми направил услуга никога д а не споменаваш този момент? Нямам
пред става какво съм си мислела. Случвало ли ти се е д а направиш нещо, без д а мислиш, а