по сле д а се чуд иш как д а го върнеш назад ?
Протегнах ръка и д око снах нейната.
— Няма нищо, Саша.
Плъзнах поглед към д еколтето на блузката й — не д о статъчно д ълбоко, за д а показва
д олината межд у гърд ите й, но д о статъчно д ълбоко, за д а ми позволи д а си го пред ставя.
Пред ставих си как я повалям по гръб, как свалям блузката й и целувам това място. Дали и на
вкус ще бъд е като д иня? Гърд ите ми се стегнаха. Отворих уста и изд ишах д ълбоко.
— Благод аря! — отговори жизнерад о стно тя. — Май вече трябва д а те пускам д а се
връщаш на работа. — Закова се на място и свали ръката си със слад олед а, сякаш вече не й се
яд еше.
— Наистина го мисля. Няма нищо — повторих. — Всъщно ст често си мисля за теб. —
Прозвуча като истина и, като се замисля, общо взето, си беше така. Не се бях сещал много
често за нея след края на училище, но иначе в клас д о ста я наблюд авах. Може пък всъщно ст
д а съм се питал каква е по характер и д а ми се е искало д а разбера. Тогава межд у нас нищо не
беше сигурно и затова е твърд е труд но д а се каже. — Виж какво, сега наистина трябва д а
тръгвам. Но пак ще поговорим. Кога е след ващият ти урок на езерото?
Поглед нахме се в очите и ед ва не се разхилихме.
— Утре след обед — отговори тя.
— Окей. Значи д отогава! Може д а д овед а и Нейтън.
По сле ми хрумна, че включването на Нейтън може би не е най-д обрата обстановка за
разговори. Очевид но беше мой ред д а не мисля какво правя. Гърд ите все още ме боляха от
онова гад но напрежение. Не можех д а престана д а мисля какво ли ще бъд е д а сваля блузката
й и д а погаля онова място.
Тя се ококори, като че ли изобщо беше забравила за Нейтън. Отстъпихме по ед на крачка
ед ин от д руг и тя се провикна:
— Ами Дани? Чувам, че вие…
— Казах ти. Не ход я с нея!
Саша се поколеба. Клепките й запърхаха.
— Окей. Тогава д о утре!
Извъртях се на пети и тръгнах по по сока на спортния магазин. Езикът ми беше залепнал
от слад кия шоколад ов слад олед . Хвърлих го в най-близкото кошче и ед ва устоях на
желанието д а се обърна и д а поглед на към Саша. Все пак си я пред ставих — как върви, с
пръсти, залепени около нежелания шамфъстък. Сигурно се усмихва вътрешно, макар д а не е
все още сигурна в мен. Межд у д ругото, аз също не бях сигурен в себе си. Но д окато се пред ам
и се обърна, тя беше изчезнала.
Пет
Тази вечер след работа се отбих у Дани. Тя затвори бързо вратата на стаята си, сграбчи ме
за зад ника и се притисна в мен. На д олния етаж чичо й бояд исваше антрето и го чувахме как
наставлява майката на Дани с рязък и висок глас:
— Гласуването на избори е социална отговорно ст на всеки инд ивид ! Измъкването е
признак на лено ст!
Включихме телевизора на Дани и си поиграхме тихичко на леглото й. Аз свалих блузката
й и започнах д а целувам гърд ите й, като си мислех за Саша. Обаче работата не вървеше по
план — смятах, че като се залисам с Дани, ще успея д а изхвърля Саша от главата си.
Забелязали ли сте, че нещата никога не вървят така, както сте ги планирали? Пред и татко д а
ни напусне например, мама планираше д а отид е в университет. Искаше д а вземе степен по
социология, д а разшири кръгозора си. А сега хабеше почти цялата си енергия в опити д а
избегне токсичните по след ици от непрестанните си битки с го спожа Скофилд . Самият татко
пък, след като ни напусна, заяви, че по след ното нещо, което му трябвало, било нова връзка.
Скоро на сцената се появи Брид жит.
Затова съм на мнение, че най-д обрият под ход е д а д ържиш плановете си в рамките на
критичния минимум. Добре д е, но тогава защо утре ще ход я на езерото? Защото Саша хареса
есето ми ли? Или защото ме накара д а се почувствам като магаре през онзи юнски д ен в
училище? Не разполагах с отговори — само с ед но странно безпокойство, което ме гризеше
отвътре и ми казваше все пак наистина д а се обад я на Нейтън и д а го поканя д а д ойд е с мен.
Езерото Милсайд беше изкуствено. Около него бяха разположени пред град ията на
горните слоеве от сред ната класа, които, благод арение на пластичните си хирурзи и
треньорите по фитнес ставаха с всяка изминала год ина все по-млад и. По-голямата част от
езерото беше забранена за външни лица, а и за онази от нея, която беше разрешена, трябваше
д а си платиш. Да си платиш, за д а се намокриш. Дивотия! Както и д а е. Двамата с Нейтън