която си имате с Дани — при Саша няма д а се получи!
— Да, знам — възд ъхнах.
— Тогава наясно ли си какво правиш? — Въпро сът не прозвуча обвинително — беше по-
скоро като проверка на готовно стта. Не ми беше труд но д а д оловя разликата в тона му. Той
наклони глава, усмихна се и д опълни: — В крайна сметка нещата ти се нарежд ат, не мислиш
ли?
Докато чакахме Саша, решихме д а отид ем д а поплуваме. По сле си купихме по ед на
газирана вод а от бара на плажа и се върнахме при хавлиите си. Няколко минути по-късно я
вид ях как върви към нас, облечена в цял бански. Почувствах се странно, когато я вид ях така,
въпреки че банският беше цял, и се зарад вах, че не сме сами.
— Рад вам се д а ви вид я, момчета! — извика тя и се стовари върху хавлията на Нейтън. —
Имахте ли проблеми с влизането?
Никакви проблеми. Заглед ах се в краката й и забелязах, че са абсолютно глад ки. Както и
под мишниците й, както и всичко, което се вижд аше. Ко сата й беше влажна. Тя я събра с
д ясната си ръка, а с лявата я върза с ластик.
— Както вижд ам, вече сте успели д а поплувате — отбеляза, като кимна към влажните ни
ко си.
— Денят е горещ — отбелязах. Пръстите на краката й бяха точно толкова миниатюрни и
фини като тези на ръцете й. Прииска ми се д а обгърна с пръсти глезена й — про сто за д а
д око сна нещо, което няма д а се разпад не.
— И влажен — д опълни тя.
По сле тримата се засед яхме, заглед ани мъд ро във вод ата. Тъкмо бях започнал д а се чуд я
д али цял д ен ще цитираме свод ки от метеорологичната прогноза, когато Нейтън се впусна в
интересна и безопасна тема — ново сти около познатите от училище и неговата пред стояща
почивка в Аризона. А след това, тъкмо когато бях започнал д а се отпускам, той обяви, че
възнамерявал пак д а се гмурне, и затепа ситно към езерото.
— Нейтън е страхотен! — отбеляза Саша, вперила поглед в гърба му. — Отд авна ли сте
приятели?
— Откакто се помним. Аз, той и Кийлър.
Пред почетох д а не се впускам в под робно сти отно сно скорошния разрив межд у тях
д вамата. Всъщно ст не ми се занимаваше с обяснения. За нищо. Това бе ед но от качествата на
Дани, които харесвах — тя никога не искаше д а й обясняваш. Приемаше нещата такива,
каквито са. Както д ойд ат. Запитах Саша как е минал урока по навигация и по сле се заслушах в
нейния разказ за д ецата в групата й. Чувствах се странно, когато си я пред ставих в ролята на
учителка. Не си спомням кога за по след ен път лично аз бях научил някого на нещо полезно.
Вярно, че научих Холанд как д а си връзва обувките, но това беше пред и цяла вечно ст.
Род ителите ми по светиха месеци наред в опити д а го направят, а накрая мама реши, че
отд авали на този факт твърд е голямо значение и че сестра ми сама щяла д а поиска помощ, когато е готова за това. Обаче Холанд така и не потърси помощта им. Обърна се към мен и
д вамата започнахме д а се упражняваме, д окато накрая тя вече можеше д а си връзва обувките
толкова д обре, колкото и аз. Когато беше хлапе, Холанд влагаше изключително настървение в
научаването на всичко. Искаше винаги д а бъд е перфектна, във всяко ед но отношение.
Вед нъж татко каза, че точно в това се състояла разликата межд у нас — че Холанд
повтаряла нещо, д окато не го усвои ид еално, а аз още от самото начало съм си мислел, че съм
ид еален. Когато го изтърси, ми беше д о ста яд о сан. Двамата с Кийлър бяхме взели колата на
майка му, а по сле я ожулихме, д окато се опитвахме д а я върнем обратно в гаража. Тогава мама
заяви на татко, че не трябвало д а ми говори такива неща, защото щял д а ми създ ад е
комплекси. „Критикуваш самоуверено стта му и се наслажд аваш на собствената си
арогантно ст!“ — бе натъртила. И това беше, когато бях на четиринайсет, малко пред и той д а
ни напусне.
— За какво си мислиш? — попита Саша, излегнала се на кърпата на Нейтън. — Изглежд аш
на светлинни год ини оттук. Впрочем д о ста често изглежд аш така, знаеш ли?
— Не, не знаех — отговорих. — Може д а ми има нещо.
Саша се обърна настрани и се вторачи в мен.
— Да не би д а се чуд иш защо изобщо д ойд е тук?
— Глупо сти! Про сто ми е странно д а си сед я тук, с теб, и ти д а ми зад аваш под обни
въпро си, въпреки че почти не се познаваме. — Отпих от вече поряд ъчно стоплилата се вод а и
я поглед нах с присвити очи. — Вероятно се опитвам д а те разгад ая.
— Е? Какво искаш д а знаеш за мен? — под кани ме тя.