— Про сто така? Като лексикон?
— Е, може би не. — Опита д а се засмее, но не й се получи о собено. — Притесняваш ме.
Това ли искаш всъщно ст?
— Ти също ме притесняваш. — За моя изненад а в гласа ми се прокрад на изненад а. —
Знаеш ли, че често съм те наблюд авал в час по английски? — Давах си сметка, че искрено стта
й ме прави д ързък. Изглежд аше великолепно така, излегнала се на кърпата на Нейтън, с бански,
прилепнал за тялото й като втора кожа.
— Така ли? — изглед а ме тя.
— Аха. — Протегнах ръка и погалих нейната. Беше обсипана с лунички и загоряла от
слънцето. — Нямам пред става какво очакваш от мен. Какво трябва д а стане сега, когато вече
съм тук?
Саша се засмя и свед е поглед към ръката си. По сле рече:
— Нямам никаква пред става.
— А аз си мислех, че ти винаги знаеш какво правиш. В час по английски поне разполагаш
с всички отговори.
— Не съвсем — отбеляза тя. — Про сто обичам д искусиите. В повечето от часовете
нямаме тази възможно ст. Математиката е правила. Науките — факти.
— Да не би д а не обичаш природ ните науки?
— Нищо под обно. Про сто там е различно. — По сле обясни, че баща й бил лекар и че тя
била наслед ила научното му мислене. Призна, че искала д а стане криминолог, защото там
имало категорични отговори, очакващи д а бъд ат разкрити, но същевременно д руга част от
нея обичала д войствено стта, порад и което й било интересно и по английска литература. —
Обичам истории, които не ти казват всичко, които ти о ставят място за мислене. Сънищата са
почти такива. Никога не можеш д а бъд еш сигурен точно какво означават. Например снощи
сънувах, че брат ми има орел и наближава буря и вътрешно усещах, че това има нещо общо с
птицата. Бях ад ски уплашена. Сед ях си в стаята и очаквах бурята д а се разрази, обаче никой в
семейството ми не д аваше и пукната пара за тази работа. Беше ужасно странно! Спомняш ли
си какво сънува снощи?
— Обикновено не си спомням сънищата — отговорих.
Точно в този случай обаче си спомнях, при това твърд е ясно, но информацията не беше
под ход яща за нейните ушички. Вместо това реших д а й разкажа ед ин сън от миналата
сед мица. Пързалях се на най-голямата външна пързалка, която можете д а си пред ставите, но
когато д ойд е време д а се прибирам вкъщи, не можах д а си спомня къд е живея. И колкото
повече се опитвах д а си припомня, толкова повече се паникьо свах.
Саша потъна в мълчание. Претърколи се по корем и промърмори:
— Понякога се питам защо най-лесно се помнят лошите сънища?
— Сигурно защото са повече — пред положих.
— Над явам се д а не е така. Възможно ли е д а ги помним по-д обре, защото са ни
разтревожили?
— Може би. Обаче този разговор започва д а става твърд е фило софски за д ен на плажа!
— Ти не мислиш ли понякога за такива неща? — изглед а ме тя.
— Естествено — свих рамене. — Про сто ряд ко ги споменавам в разговор.
Някъд е по това време Нейтън благоволи д а се върне. Ко сата му капеше, а гърбът му бе
прид обил болезнено розов оттенък.
— Започнал си д а изгаряш! — пред упред и го Саша.
Той се строполи на хавлията си д о Саша и я изпръска със студ ени капки вод а.
— Олеле! — изписка тя и се обърна по гръб. — Колко охлажд ащо!
Нейтън се привед е над нея и разтръска енергично ко сата си като мокро куче. Върху
банския, ръцете й и раменете й се приземиха миниатюрни капчици вод а. Саша се засмя и го
плесна по рамото. Сцената си беше д о ста еротична и мозъкът ми автоматично включи на
бързи обороти. Знаех си, че щях д а ревнувам, ако не знаех истината за Нейтън. По-скоро —
щях д а побеснея.
— Сега е мой ред ! — обявих и скочих на крака.
Насочих се към езерото, нагазих д о кръста, по сле се хвърлих напред и заплувах към сала.
Сигурно точно тук Нейтън бе изгорял — сед ял си е и е изчаквал, за д а ни д ад е възможно ст д а
поговорим. Над игнах се върху д ървения сал, а по сле се гмурнах обратно във вод ата. Чувствах
се като д елфин — можех д а плувам с часове, без д а се изморя. И за известно време правих
точно това — хвърлях се няколко пъти във вод ата, а по сле отново се връщах на сала. Когато
почувствах, че главата ми най-сетне се прояснява, заплувах към брега и се върнах при Нейтън
и Саша.
— Мислехме, че никога няма д а се върнеш! — пошегува се приятелят ми.
— Про сто се сгорещих — отбелязах. Сто процента истина.
Нейтън кимна и каза: