— Вече трябва д а тръгвам. Смяната ми в ресторанта наближава, помниш ли?
Не, не си спомнях. Но схванах ид еята. Той про сто бе решил д а ни о стави насаме. Чуд ех се
д али Саша му е споменала нещо за мен в мое отсъствие — нещо, което д а го е накарало д а си
сътвори тази измислена смяна.
Слънцето започваше д а прежуря като пещ, затова малко след като Нейтън си тръгна,
д вамата със Саша се преоблякохме и също си тръгнахме. Вървяхме покрай езерото, въпреки че
в д рехите вече бяхме като в сауна. Наливахме се с тонове газирана вод а. По ед но време казах:
— Там, на хълма, има горичка. Искаш ли д а присед нем на сянка?
Изкатерихме се на хълма и си намерихме сенчеста пейка. Лицето на Саша бе зачервено, а
но сът й — порозовял като раменете на Нейтън.
— Но сиш ли си плажно масло? — попитах. — Мисля, че няма д а е зле д а си намажеш
лицето.
Тя извад и някакво шишенце от плажната си чанта и намаза внимателно лицето и ръцете
си.
— Ти също си започнал д а изгаряш — заяви по ед но време. — Да намажа ли и теб?
— Става.
Затворих очи и я о ставих д а размаже маслото с нежните си ръце. Усещах я как се вглежд а
в мен, сякаш ме изучава, а по сле устните й д око снаха моите, меки като перце. Облизах ги
нежно, а след това пъхнах език в устата й. Нежно и бавно. Нещо ми под сказваше, че трябва д а
бъд а много внимателен с нея, защото в противен случай ще съжалявам.
Езикът й се заигра изпитателно с моя. Целувахме се д о ста д ълго. Дясната ми ръка беше
зад тила й, а лявата — върху коляното й. А по сле тя се отд ръпна и се усмихна.
— Това се казва изненад а! — отбелязах.
— Над явам се, че ти е харесала.
— И още как! — Ухилих се и я прид ърпах обратно към себе си. Започнах д а обсипвам с
целувки устните и врата й и по ед но време прошепнах: — Ухаеш на слънце!
— Ти също — кимна тя, а по сле наклони замечтано глава. Тъкмо се канех д а я запитам за
какво си мисли в този момент, когато тя свед е очи и промърмори: — Трябва д а тръгвам. Баща
ми ще д ойд е д а ме вземе в шест и половина. Искаш ли д а те откараме у д ома?
— Окей. — Бях разочарован, че не разполагаме с повече време, а и изобщо не изгарях от
нетърпение д а се запознавам с бащата на Саша. Тръгнахме бавно обратно към плажа, а когато
стигнахме паркинга, на мен внезапно ми хрумна гениална мисъл: — Дай ми телефона си! Ще
ти се обад я!
— Нямам химикал — прошепна тя и оглед а паркинга. Очите й спряха върху ед ин
сребрист д од ж „Дуранго“. Мъжът зад волана на колата я глед аше изпитателно. Саша
примигна, обърна се към мен и попита: — Можеш ли д а го запомниш?
Изрецитира телефонния си номер, а аз го повторих, запечатвайки всяка цифра в главата
си. По сле тръгнахме по слушно към колата на баща й — засега не съвсем приятели, не съвсем
гад жета, не съвсем каквото и д а било. Про сто д вама д уши, които по ед на случайно ст са си
разменили целувки край езерото в горещ юлски д ен.
Шест
Заварих мама в кухнята д а похапва гръцка салата, с крака, вд игнати на съсед ния стол, и
вестник, разстлан на масата пред нея. Когато влязох, тя вд игна очи, о стави вилицата си, сгъна
вестника и изрече:
— Никълъс! Мислех, че ще о станеш д а преспиш у Нейтън. В хлад илника има салата и
хляб, ако искаш.
— Може би по-късно — казах. По сле обясних, че ид вам д иректно от плажа и в момента
все още ми е твърд е горещо, за д а ям.
— До ста си загорял — отбеляза тя, като оглед а лицето ми. — Трябва д а внимаваш със
слънцето! Имаш кожата на баща си. Той винаги изгаряше бързо. — Винаги говореше така за
баща ми, сякаш той беше някакъв д алечен, ряд ко вижд ан род нина — което, може би, си беше
отчасти точно така. — Обад и се Дани. Пред и не повече от д есетина минути. Пита къд е си. —
Мама взе отново вилицата си, набод е ед на голяма черна маслина и д обави: — Трябва д а я
поканиш някой път. Добре е д а ме запознаеш с гад жето си.
— Тя не ми е гад же — изрекох нехайно и забарабаних с пръсти по барплота, сякаш
наистина го мисля. — Про сто сме приятели. — Май напо след ък го повтарям д о ста често.
Мама се смръщи и пъхна поред ната маслина в устата си. Откакто татко ни напусна, през
лятото яд яхме обикновено само това — студ ени салати и нарязано студ ено месо. Мама
твърд еше, че не можела д а понася тежки ястия в горещините.
— Вече нищо не ми казваш! — оплака се тя. — А пред и беше толкова отворено
момченце! Сега трябва д а ти изтръгвам всяка д ума с ченгел от устата!