— Няма нищо за казване. — Ха! Отворено момченце значи! Да не би д а очаква д а се
покатеря в скута й, д а я прегърна през врата и д а й разкажа всичко, което се е случило д нес на
д етската площад ка? След д есет год ини някои неща се променят, мамо!
— Винаги казваш така — прод ължи тя. — А поне с баща си разговаряш ли за тези неща?
— Кои неща? — попитах, леко повишавайки глас. — Не може ли д а не го обсъжд аме?
— Кое? — Мама забод е вилицата в сред ата на салатата си и ме изглед а свирепо.
— Про сто няма проблеми! — свих рамене. — Не вижд ам защо трябва д а се заяжд аш с
мен.
— Добре тогава — възд ъхна тя и вд игна ръце. — Добре, Никълъс!
— Хубаво — кимнах и побързах д а се отд алеча от барплота. — По-късно ще хапна.
— Добре — повтори уморено тя.
Отид ох в д невната, тръшнах се на д ивана и грабнах д истанционното. Холанд сед еше в
ед ин от фотьойлите със слушалки в ушите и книга в ръка. Тя е ед ин от най-умните хора,
които познавам, и хубавото е, че за разлика от повечето умници, никога не го крие. Над явах се
гимназията д а не я развали и д а я превърне в ед но от онези момичета, които непрекъснато си
сверяват часовника по момчетата, за д а са сигурни, че ги забелязват. Или още по-лошо — д а
започне д а се изживява като гениална и д а не д опуска д о себе си никой с коефициент на
интелигентно ст по-малък от 130.
До скоро мислех и Саша за точно такава, но ето че д нес, на плажа, тя не се бе д ържала
като гений. Беше толкова хубаво, когато я целувах, че не можех д а се възд ържа д а не си
пред ставям как би било и по-нататък.
— Мама каза ли ти, че те търси Дани? — попита сестра ми, като вд игна очи от книгата
си.
— Да! — озъбих й се аз. Не може ли да минат поне десет минути, без някой около мен да
спомене Дани?!
— Хубаво д е! — вд игна ръце тя. — Не е необход имо вед нага д а ме хващаш за гърлото!
— Извинявай! Про сто пред и малко мама пак беше решила д а ми мели сол на главата
зарад и гад жетата ми.
— Така ли? — присви очи Холанд . — И ти какво й каза?
— Няма нищо за казване — натъртих аз.
— Лъжец!
Ухилих се и прошепнах:
— Е, може би нищо.
— „Може би нищо“ не е същото като „нищо“, Ник!
— Права си — кимнах и се заех с крайно отговорната зад ача по смяната на канали с
д истанционното. — Обаче това не ти влиза в работата, Холанд !
* * *
Майката на Дани беше над ула климатика д о точката на замръзване. Благод арение на чичо
й, сега стените на стаята й бяха перфектно бояд исани — в блед о бежово, без никакви бучки!
Безупречният им вид прид аваше на къщата още по-студ ен вид . Прид ърпах Дани под од еялото
д о мен и за момент се запитах д али ед на невинна настройка на климатика у д ома не би
поправила апетита на мама и не би я накарала д а сготви по изключение и нещо топло.
Дани не ме попита какво съм сънувал снощи. Очевид но не й се приказваше. Както
впрочем и на мен. Мислех си, че всичко ще си прод ължи по старому и че няма д а ми се наложи
д а се притеснявам за никого. Мислех си всичко това някъд е около час, но по сле вината ме
сграбчи за гърлото и започна д а хапе. Вероятно си мислите, че съм се почувствал виновен,
зад ето съм целувал Саша, а сега съм с Дани. Но не беше така. Не можех д а спра д а мисля за
глад ката кожа на Саша и за начина, по който извика, когато Нейтън я намокри. Саша никога не
би ме целунала, ако знаеше за Дани. Сигурно щеше д а си каже, че про сто бройкам
момичетата.
— Какво ще кажеш д а слезем д олу и д а поглед аме нещо? — пред ложих, като се изправих
в леглото. — Не можем непрекъснато д а стоим в стаята ти! Дали всъщност не си измислях
извинение, за да се измъкна от леглото на Дани? Безкрайно глупаво от моя страна. Обаче
наистина ми се искаше д а се измъкна от това легло. Мислех си глупави неща, опитвах се д а
измисля как д а прекратя сексуалните елементи и д а запазя приятелството си с нея. Хората
непрекъснато го правят, нали така? Не е кой знае каква работа! В крайна сметка ние с Дани
така и не сме гад жета, нали?!
— Можем д а прод ължим д а си лежим и д а глед аме някое д ивид и на лаптопа ми. Хубаво е
про сто д а си лежим голи, не мислиш ли? — каза Дани.
Да д е, ама…
— Мисля, че може би не трябва д а го правим — казах и вед нъж започнал, про сто не успях
д а се спра. — Не ми се струва много правилно. Ти вероятно трябва д а бъд еш с човек, който