би искал д а има сериозна връзка с теб, д а бъд ете истински гад жета. — Тук Дани сед на д о мен
и прид ърпа од еялото към себе си. — Искам д а кажа… така д е… харесвам те. Даже много те
харесвам. Но смятам, че е най-д обре д а си о станем приятели, а това сега ще разруши
приятелството ни, не мислиш ли?
Колкото повече се взираше в мен Дани, толкова повече поруменяваше. Реших, че сигурно
ще се разреве и ми се прииска д а можехме д а превъртим набързо напред д о онази част, къд ето
аз трябва д а се почувствам като ид иот. Обаче тя пусна од еялото и започна д а се облича.
— Има д руга, нали? Познавам ли я? — Звучеше по-спокойна, отколкото изглежд аше, а
когато се извъртя отново към мен, руменината й беше изчезнала.
— Дори не съм сигурен д али има д руга.
— А тя има ли си име? — настоя Дани.
Аз протегнах ръка към под а и взех боксерките и тениската си.
— Само не се яд о свай! Межд у нас няма нищо и…
Дани сложи ръцете си на кръста и се заглед а в мен как се обличам. С всяка след ваща
секунд а въпро сът й набираше все по-голяма сила.
— Казва се Саша Ясински — признах неохотно, д окато обувах д ънките си. — Но ние не
ход им или нещо под обно.
Дани отпусна ръце, направи гримаса и отсече:
— Правиш огромна грешка! Тя не е твой тип! Само след д ва д ена ще бъд еш отегчен! До
смърт!
— Е, това не е много любезно от твоя страна. — И глупаво, като се има пред вид , че
излиза от моята уста. Вд игнах си ципа и реших д а си затворя устата.
Дани ме изглед а смръщено и изрече:
— Само ми помогни д а оправим леглото, Ник. А по сле си свобод ен д а си тръгваш!
Така и направихме. Помогнах й д а опъне чаршафите, а по сле напуснах д ома й и излязох
навън, във влажната пещ. На част от мен й ид ваше д а си уд ари зад ника в тавана от рад о ст.
Друга част обаче се притесняваше, че Саша няма д а ме харесва д ълго, въпреки че фактите
сочеха точно обратното. На всичко отгоре вече умирах от глад , а си знаех, че вечерята пак ще
бъд е символична.
Прибрах се пеша. Чувствах се изпразнен като рибна консерва. Когато стигнах д о нашата
къща, я заварих празна. Първото, което направих, бе д а пъхна ед на пица в микровълновата.
Изяд ох я пред телевизора, заед но с кутийка лед ено студ ена кока-кола. Опитвах се д а не мисля
за по след иците от онова, което току-що бях сторил. А по сле второто нещо, което направих,
бе д а вд игна телефона и д а набера номера на Саша Ясински.
Седем
Род ителите на Саша бяха създ али безкраен списък с правила по отношение на момчетата.
И точно те превърнаха лъжите в необход имо ст. Още от самото начало. От време на време
прекарвахме вечерите у тях, като вечеряхме, а по сле глед ахме телевизия в стаята д о кухнята.
Понякога ход ехме и у д ома, а майка ми най-сетне се почувства поласкана, че съм я запознал с
гад жето си. Но през повечето от времето ход ехме в мола, на кино, на плажа или д иректно в
моята стая след обед (благод арение на алибитата, о сигурявани от Линд зи и Ясмин). Холанд
никога не ни изтропа. Не че там се случваше кой знае какво. Саша бързо д ад е д а се разбере, че
за много неща все още не е готова. Казах й, че нямам нищо против и в известен смисъл си
беше точно така. Изобщо не исках д а я пришпорвам.
Не че нещата стояха толкова про сто. Защото аз наистина я желаех. Непрекъснато си
мислех за нея. Понякога си пред ставях как д вамата правим онези неща, които правехме с
Дани. Друг път се улавях, че набирам мобилния й, само и само д а й изтърся някоя глупо ст.
Като онзи път, когато й звъннах само защото някаква песен ми напомни за „Неизпратено“ —
любимата песен на Саша на Аланис Морисет. Имаше и случаи, когато глед ахме заед но „От
местопрестъплението“, но по телефона и през рекламите си говорехме. При ед ин такъв
случай накрая Саша внезапно каза:
— В събота ще трябва д а глед ам ед ни хлапета. Искаш ли д а д ойд еш и ти?
— Не знам — изрекох с прегракнал глас. — Какво казва списъкът с правила по този
въпро с?
— Същото както винаги — отговори тя. — Обаче семейство Уилкинсън ще се приберат
чак след полунощ. — Боже, д ва часа и половина след вечерния час на Саша! Ид еята ми
хареса, но се изненад ах, че го пред ложи точно тя. Не обичаше д а нарушава правилата,
опред елени от род ителите й. — Наближава краят на лятото — прод ължи тя. — Когато почнем
училище и ти тръгнеш на хокей и д руги под обни, няма д а имаме много време д а се вижд аме.