— Сигурно — съгласих се аз, въпреки че ид еята изобщо не ми хареса.
И без това напо след ък Кийлър непрекъснато ми мелеше сол на главата, че съм зарязал
тренировките. За цялата ваканция успях д а участвам само в д ва сред нощни мача и уд арът ми
със стика беше започнал д а ръжд ясва. Знаех си, че през есента ежед невните тренировки и
натовареният график на срещите ще оправят всичко, но д о този момент никога не бях излизал
д отолкова от форма.
— Отсега си знам, че ще ми липсваш — прошепна Саша.
Усмихнах се и отвърнах:
— Но все ще намираме време и за нас, нали?
Няма съмнение. Е, вероятно вече няма д а имаме време д а глед аме „От
местопрестъплението“ по телефона, но иначе за нас д вамата все ще успяваме д а открад нем
по някой и д руг час. Знаех си, че не бих могъл д а изд ържа повече от сед мица, без д а я вид я.
Странна работа е това животът. Минават месеци, без изобщо д а забелязваш съществуването
на някого, а по сле най-неочаквано — бум! — и ставаш емоционално пристрастен към него.
Науката може би ще го отд ад е на разните там химикали, гените или нещо точно толкова
логично, но ако питате мен, аз не вижд ах никаква логика във всичко това.
Понякога улавях Саша как ме целува с отворени очи. Усещането беше странно — д а
знаеш, че някой те глед а толкова отблизо. И обикновено ме разсмиваше и ме принужд аваше
д а спра.
— Пак го правиш! — казвах.
Вед нъж, при точно такъв случай, тя обгърна с д ве ръце лицето ми и отговори:
— Обичам начина, по който изглежд аш, когато ме целуваш! Когато глед ам лицето ти,
знам как се чувстваш!
Разбирах какво има пред вид . И аз непрекъснато я съзерцавах. Начинът, по който тя
отвръщаше на поглед а ми, ме караше д а се чувствам така, сякаш тя наистина ме вижд а. Такъв,
какъвто съм. Защото повече хора всъщно ст не те вижд ат. По принцип хората не ги бива много
в глед ането. Повечето от тях от време на време д олавят по някоя и д руга част от теб, но
ряд ко схващат цяло стната картина. Така че сигурно можеш д а се наречеш и късметлия, ако
някой наистина те вид и. А може би и ние, хората, не сме пред назначени д а вижд аме всички
около нас — защото, ако бяхме в състояние д а го правим, щеше д а настане шаш и паника.
Всъщно ст нямах точна пред става как става всичко това — знаех само, че Саша наистина ме
вижд а и че аз също я вижд ам. Изцяло.
Та нямаше начин д а не приема поканата й за събота вечер. Аз не страд ах от чувство за
вина, когато ми се налагаше д а се измъквам тайничко от къщи — за разлика от нея.
Род ителите не би трябвало д а ни принужд ават д а лъжем. Разбирам, че повечето род ители
забраняват го сти с преспиване, когато става въпро с за противоположния пол. Разбирам, че
никой род ител не желае д етето му д а попад не под нечие незд раво словно влияние. Обаче
вечерен час в д евет и половина си е истинска ид иотщина! Как, например, д а се прибера в
д евет и половина, когато работя вечерна смяна в магазина, а?!
Прекарах съботния след обед с Кийлър. Той се беше хванал с ед но маце на име Карин
само няколко д ена след купона у Дани, та сега вече не се вижд аше с Вики. Този факт ни
по ставяше в сход но положение с гад жетата, но бях сигурен, че той изобщо не разбира какво
точно вижд ах в Саша. Миналия месец например прекарахме цяла вечер заед но четиримата —
учтива, но напрегната вечер, от която стана ясно, че Кийлър и Саша не желаят д а се опознаят
повече, отколкото вече се познаваха.
А когато по-късно говорих със Саша за въпро сната вечер, тя каза:
— Миналата год ина карах с него математика. И много д обре знам какво пред ставлява.
Ед инственото, което прави, е д а ръси глупави сексуални намеци! При него всичко се върти
около секса! Сякаш за него няма никакъв д руг начин д а общува с момичетата. Точно така се
д ържеше и с Карин.
— Ама с теб не се д ържи така, нали? — изтъкнах очевид ното.
— Би могъл — ако му позволя.
— Знаеш ли, мисля си, че понякога приемаш нещата твърд е на сериозно — отбелязах аз.
— Карин очевид но го харесва. Какво те кара д а мислиш, че си в състояние д а опред елиш
д али нещата межд у д вама д уши вървят д обре или зле?
Пред почетох д а не споменавам нейните изумително д о сад ни приятелчета. Както и д а не
й напомням, че Линд зи беше буквално вманиачена по това как се развиват отношенията ни