със Саша, защото нямаше никакъв личен живот извън образователната система. Или пък, че
Ясмин си вярваше, че като смъкне д есет килограма, ще си реши всичките проблеми, когато
истинският проблем при нея беше характерът й!
— Не мога д а знам как вървят нещата при д ругите — изтъкна Саша. — Виж, Ник, знам, че
вие с Кийлър сте приятели от д о ста време. Не си мисли, че ти забранявам д а бъд еш с него или
нещо под обно! Про сто спод елям с теб, че той не ми харесва. Това е!
— Да д е, на мен обаче ми харесва! — настръхнах аз. За мен нямаше значение д али тя е
права или не. В случая най-важното бе, че тя зло слови по негов ад рес.
На този етап Саша вече стана прекалено сериозна. Заяви, че не трябвало д а повд игам
въпро са, щом не съм искал д а чуя истината. Аз пък я срязах, че тя така и не д ава на Кийлър
възможно ст д а я опровергае. С което разговорът ни се завъртя в порочен кръг и заплаши д а
прод ължи в същия д ух часове наред . Вярно е, че не ми беше приятно зад ето най-д обрият ми
приятел и гад жето ми не се спогажд аха, но не бих могъл д а кажа, че бях изненад ан — в
крайна сметка, аз бях ед инственият общ знаменател межд у тях. Затова по спорихме още малко,
което изобщо не ни накара д а променим съответните си мнения, и накрая проявихме
д о статъчно разум, за д а прекратим темата.
Решението беше ясно — д а избягваме пресичането на пътищата на Саша и повечето от
моите приятели. Което, разбира се, изискваше известна изобретателно ст, когато опреше д о
под режд ането на графика. Точно така се стигна и д о онзи съботен след обед с Кийлър. Взех си
кънките за зала, с Кийлър поиграхме малко, а след това отид охме у Гавин и играхме
вид еоигри, д окато майка му не извика и трима ни в кухнята, за д а ни наго сти с д омашна
лазаня. Гавин открай време се чувстваше леко притеснен зарад и майка си. От нея би излязла
перфектна д омакиня от 1950-те — непрекъснато готвеше, чистеше, под режд аше и се суетеше
около Гавин и баща му и изобщо не се притесняваше, че няма професионална кариера. Бащата
на Гавин също не пад аше по-д олу от нея. Ръсеше странно сти, като например „Извинете“ и
„Изключително любезно от ваша страна“. Сигурно щеше д а получи уд ар, ако вид еше
снимките, които Гавин д ържеше в компютъра си. Иначе не мога д а не призная, че и д вамата
му род ители бяха готини. Най-лошото, което можеше д а се каже за тях, бе, че се
престараваха. Онази вечер бащата на Гавин настоя д а ни закара с Кийлър д о къщите ни, а
накрая ме откара д ори д о семейство Уилкинсън, след като д очу разговора ни с Кийлър.
Благод арих му, като обясних, че гад жето ми се изнервя, когато й се налага д а глед а д еца
толкова късно през нощта.
— Да, тук си е страшничко — съгласи се той.
Беше почти д есет, когато спряхме на алеята пред къщата на Уилкинсън. Изчаках бащата
на Гавин д а д ад е на зад ен и д а се омете, след което почуках тихо на вратата — опасявах се д а
не събуд я хлапетата. Саша вед нага отвори и ми се усмихна.
— Теренът е чист! — изрече зад ъхано и сграбчи ръката ми. — Влизай!
По след вах я д о д невната, къд ето телевизорът вече работеше. Даваха някакво британско
д етективско шоу. Саша грабна д истанционното и изключи звука.
Сед нахме на д ивана, плътно ед ин д о д руг.
— Е, какви прави д нес? — попита Саша, като метна ед иния си крак върху моя и се гушна
в мен.
Разказах й за Гавин и Кийлър и тя изхъмка нещо в отговор. След това беше мой ред д а я
попитам какво е правила. Пощипнах лекичко бед рото й. Ръката ми се плъзна нежно по
блузката й, а тя започна д а погризва ухото ми и д а ме влуд ява. Плъзнах я под мен и телата ни
заеха целия д иван. Пъхнах ръка под блузката й. Нейното правило винаги д а си бъд ем с
д рехите понякога ме вбесяваше, фактът, че ръцете ми са в състояние д а д око сват нещо, което
не вижд ам, ме караше д а се чувствам безсилен и излишно потаен. Но пък, ако трябва д а бъд а
честен, този начин на д око сване ме възбужд аше много повече, отколкото голотата на Дани.
Започнахме с онова, което винаги правехме — зад вижихме се ед ин срещу д руг, д окато аз
не свърших. Саша плъзна ръце по гърба ми под тениската. По сле прехапа устни и прод ължи д а
се д вижи под мен.
— Знаеш, че така не можеш д а свършиш, нали? — прошепнах, като погалих ко сата й.
Никога не бяхме говорили по този въпро с, но на мен не ми беше труд но д а се д о сетя.
Тя извърна глава, като скри наполовина лицето си.