на опашка, а на зад ника й висят вечните торбести панталони.
— Има съобщение от Бабет на телефонния секретар — промърморва сестра ми. — Щели
д а бъд ат тук малко по-късно от предвиденото вследствие на суровото време — изрича, имитирайки я.
Въпреки всичко, което ми е на главата, се изхилвам. Ако познавахте Брид жит, щяхте д а
знаете, че звучи точно така — сякаш е род ена в кънтри клуб.
— Да бъд е светлина! — провиква се Холанд извед нъж, втурва се покрай мен и включва
празничните лампички, като межд увременно ед ва не събаря мама, която тъкмо влиза.
— Искам поне вед нъж, когато се прибера вкъщи, д а заваря къщата празнично о светена!
— жалва се мама. — Днес е Бъд ни вечер, за бога! — Обръща се към мен и аз вижд ам как на
устните й се заформя ново изречение: — Никълъс…
— Но още не се е стъмнило! — побързвам д а я прекъсна, с над ежд ата д а я накарам д а
забрави какво е искала д а попита. — А и с този сняг про сто няма как д а се стъмни!
Мама кимва и под ава чантите си на Холанд .
— Какво има тук? — пита сестра ми.
Благодаря ти, Холанд! Изхлузвам обувките си и се втурвам нагоре, за д а си приготвя
багажа. Гласът на Холанд ме след ва чак д о втория етаж. Понякога се питам какво щеше д а
прави мама без сестра ми и мен. Може би, ако не й се налагаше д а се преструва непрекъснато,
щеше д а се превърне примерно в сомнамбул.
Започвам д а изпразвам гард ероба си д иректно в сака. Май имам твърд е много д рехи. Ще
се наложи д а си купувам нов сак. А и ще трябва д а занеса под аръка на татко. Сигурно пак ще
се разочарова, че е само ед ин — невед нъж и д ва пъти ми е намеквал, че няма д а е зле и за
Брид жит д а д онеса под арък. Когато ми го заяви първия път, аз го срязах д а бъд е благод арен,
че изобщо ход я у тях. Ето, Холанд изобщо не му е проговорила, откакто миналия март разбра
за Брид жит — или Бабет, както пред почита д а я нарича.
Ако трябва д а бъд а честен, Брид жит не е точно от типа жени „Бабет“ — първо, твърд е е
стара за това и, второ, има твърд е много класа. Даже, ако питате мен, класата й ид ва малко в
повече и я прави буквално зад ръстена. От д руга страна, сестра ми има известно о снование с
този прякор. Тя винаги има някакво о снование. Холанд е от онези момичета на четиринайсет
и половина, които гонят трийсетте — или поне на нея така й се иска.
Сигурен съм, че с тази нейна зряла настройка никога няма д а попад не в положението на
Саша.
По д яволите, ръцете ми треперят! Хвърлям сака на леглото си и разпервам пръстите на
д ясната си ръка. Заприличвам на ед на от онези откачалки, д ето се мотаят по улиците като
свобод ни електрони и вод ят д испут с някоя от множеството си самолично сти. Не знам как
ще се справя с всичко това. Как можа д а се случи точно на мен?!
Сяд ам на стола д о леглото си и се опитвам д а се успокоя. Точно сега не мога д а мисля за
нищо конкретно. Не, грешен под ход ! Точно сега трябва д а мисля за нещо различно, нещо, което д а ме разсее от главната мисъл. Но този ход пак ме кара д а се върна към Саша. Тъкмо
бях започнал д а се справям с факта, че за нея съм бил нежелано отвличане от най-важното в
живота. Знаете ли как се чувства човек в ролята на нежелано отвличане от най-важното в
живота? По-лошо е, отколкото изобщо д а не се бях запознавал със Саша! Сед ях си аз в часа по
право и се взирах в тила й и си мислех за всички неща, които тогава бих могъл д а променя.
Мислех си, че нещата могат д а се оправят. Че про сто се нужд аем от втори шанс. Но сега
сигурно никога няма д а мога д а разбера.
На вратата ми се тропа като на пожар и Холанд връхлита в стаята ми, без д а чака д а й
отговоря. Сбърчва но с и ме поглежд а ококорено.
— Ама какво правиш, за бога? Изглежд аш така, сякаш се молиш!
— Разкри ме — усмихвам се саркастично. — Аз съм таен религиозен фанатик!
— Окей, не ми трябва д а знам! — махва с ръка сестра ми. — Мама ме прати д а те попитам
д али искаш д а хапнеш нещо, пред и д а тръгнеш.
— Не — нацупвам се аз. — А сега се омитай оттук! — Холанд обаче оглежд а с
любопитство купчината д рехи, която прелива от сака ми, и сбърчва чело. — Холанд , глуха ли
си? — повтарям.
Тя ме оглежд а така, сякаш съм за о свид етелстване, и отсича:
— Отиваш там само за д ен и половина, Ник! Нямаш нужд а от целия си гард ероб! —
По сле се опитва д а ми пусне трад иционното си рентгеново зрение, но май не й се получава,