— Да. Но иначе не е зле.
— А това? — Пъхнах ръка межд у краката й. — Как е?
Тя затвори очи и ми позволи д а прод ължа, като се д вижеше под мен. Ед инствено
правилата й ме спираха д а пред приема нещо по-д растично. И в главата ми течеше ед ин
странен разговор с мен самия — чуд ех се какво е най-под ход ящо д а й кажа, д окато я
д око свах. Човек би си помислил, че такова ед но д ействие би изцед ило цялата ти
концентрация, но невинаги е така. На този етап си мислех само, че много ми се иска и на нея
д а й бъд е приятно точно толкова, колкото и на мен.
Накрая се привед ох към ухото й и прошепнах:
— Така ли го правиш, когато си сама?
И за това никога не бяхме говорили. Вероятно бях започнал д а си въобразявам твърд е
много, но пък откъд е д а знам?!
— Не точно. — По устните й заигра срамежлива усмивка. Тя свали ръката си и д ръпна
ципа на панталоните си. Само д окато я глед ах, усетих, че пак се над ървям. — Но ти не сваляй
нищо, ясно ли е?
Кимнах и пъхнах ръка в бикините й. Усетих, че са обикновени, памучни и се уплаших д а
не би пак д а свърша пред и нея. Ед инственото решение бе отново д а се концентрирам.
— Ако искаш, можеш д а ми покажеш как ти харесва — прошепнах.
Саша пъхна ръка над моята и ми показа и аз се концентрирах. Или поне се опитах. Дад ох
всичко възможно от себе си, за д а се концентрирам, пред вид факта, че ръцете и на д вама ни се
намираха под бикините й.
А по сле онова хлапе се оказа точно д о нас, д о д ивана, попивайки всяка стъпка от
сцената.
— Илия! — изкрещя Саша. Докато се усетя, вече беше вд игнала ципа на панталоните си и
бе скочила от д ивана. — Какво има?
Аха, хлапето, което обича д а се катери по покриви. Спомних си. Трябваше д а се д о сетя,
че ще бъд е проблем. Както и се оказа. Момченцето се навед е и повърна на под а. И не беше
никак малко. Сериозно ви говоря! Всичко, което това хлапе беше хапнало за вечеря, сега се
намираше върху килима на д невната — купища макарони, плуващи в оранжева слуз и
поръсени с о станките на някакъв неясен зелен зеленчук.
Част от повръщаното беше кацнало и върху пижамата му. Хлапето се вторачи в
купчинката пред себе си, а очите му бяха станали стъклени от огромното усилие.
— Няма нищо — успокои го Саша, като го хвана за ръка. — Хайд е сега д а облечем чиста
пижамка!
Извед е го от стаята, а аз се заглед ах в онази британска д етективска програма, която
прод ължаваше беззвучно на екрана пред мен. Межд увременно мозъкът ми се опитваше д а
обработи току-що случилото се.
Повръщаното опред елено д ад е нова насока на ситуацията. Първо трябваше д а се
почистя. След това отид ох в кухнята и започнах д а отварям шкафовете ед ин по ед ин в
търсене на кухненски ролки. Няколко минути по-късно вече бях изцяло отд ад ен на поливане
на произвед ението на Илия, което вонеше почти така, както обикновено вони сакът на
Кийлър за хокей. По сле изцед их малко препарат за премахване на петна върху бежовия килим
на семейство Уилкинсън и д окато го правех, не можах д а не си пред ставя безупречните стени
в къщата на Дани. Понякога не можех д а повярвам, че скъсах с Дани само и само, за д а тръгна
със Саша Ясински. Не че съжалявах за това — по-скоро все още бях изненад ан от самия себе
си.
Двайсетина минути по-късно се появи и Саша, с од еяло и възглавница в ръце, след вана
плътно от хлапето Илия. Беше преоблечено и чистичко, а ко сата му стърчеше в стотина
различни по соки — като моята сутрин, когато много съм се въртял в леглото.
— О, благод аря! — възкликна Саша, заглед ана във влажното място върху килима. —
Почти не се забелязва!
По сле о стави възглавницата и од еялото на д ивана д о мен и сложи ръка върху рамото на
Илия.
— Не иска д а си стои в стаята. Казах му, че ако иска, може д а полежи тук мъничко. —
Кимнах и побързах д а о свобод я д ивана. Илия сед на, стисна ко стеливите си коленца и се
заглед а право пред себе си. — Брат ми е същото прилепало, когато е болен — прод ължи Саша.
— Не иска д а бъд е сам.
Братът на Саша беше на сед ем год инки и половина и бе направо луд по нея. И никога не
би си помислил д а вземе и сламка без разрешение от големите. Не можех д а си пред ставя по-
малко проблемни д еца от тях д вамата със Саша.
Отпуснах се на фотьойла и попитах Илия:
— Какво искаш д а глед аш?
Детето легна и Саша го зави с од еялото. А след това хлапето за първи път проговори: