нащрек.
Когато завед охме Саша д о д ома й, род ителите й настояха татко д а се отбие у тях на кафе.
Го спожа Ясински го оглед а толкова внимателно, като че ли се готвеше д а запамети вид а му,
за д а може д а го опише на полицията. Накрая отсече:
— Вие д вамата много си приличате! Сигурно непрекъснато го чувате.
Да бе. След това майката на Саша разпита баща ми за работата му като главен архитект
на град а, което пред о стави изобилие от теми за разговор.
— Изглежд ат приятно семейство — отбеляза татко по-късно в колата. Аса. — И Саша е
много умно момиче. — Ъхъ. — Никълъс!
— По след ната д ума увисна във възд уха. Татко се втренчи в мен. — Всичко наред ли е
межд у вас д вамата? — Разбира се. — Искам д а кажа… внимаваш, нали?
Да внимавам ли?! Мозъкът ми изключи, пред и д а успея д а го спра. Това беше разговор, който не желаех д а вод я по много причини. Първо на първо, изобщо не му влизаше в работата
какво правя аз с моята приятелка. Второ на второ, на тази тема не й беше д ошло времето, но
аз не исках д а му казвам и това. Фактът, че все още не сме спали заед но, бе точно толкова наш
личен проблем, колкото и ако бяхме спали.
— Всичко е наред , татко — отговорих на глас. — Не се налага д а говорим за това.
— Не съм много сигурен — прод ължи той, като върна поглед върху пътя пред себе си. —
Но все пак смятам, че би трябвало д а говорим. Само защото не се вижд аме непрекъснато не
означава, че аз не искам д а бъд а част от твоя живот. Винаги можеш д а говориш с мен. За
всичко. Над явам се, че го знаеш.
— Благод аря! — извиках малко по-рязко от възпитаното.
Беше хубаво д а го знам, но точно сега не ми се навлизаше в тази тема. Нейтън беше
ед инственият от нас, който получаваше някаква информация по проблема, но и на него не
казвах кой знае колко. Най-многото, което знаеше, бе, че д вамата със Саша не бързаме и че
новите правила — с д рехи по желание — сработват много д обре.
— Тогава нека ти кажа все пак как стоят нещата. — Гласът на баща ми зазвуча абсурд но
д обро съвестно, сякаш се страхуваше, че ще обърка репликите си. — Повечето от млад ите
хора правят секс, без д а мислят за по след иците. Но истината е, че трябва д а се пазят и от
разните там болести, и от бременно ст, което ще рече, че и д вамата трябва д а бъд ете
отговорни към себе си. Мъжът е д лъжен д а се грижи за момичето, с което е. Дори и то д а му
каже, че взема противозачатъчни или че е в цикъл. Схвана ли? — Аз кимнах така, като че ли
животът ми зависеше от това. Цялото ми тяло ме сърбеше от неуд обство. — Не е необход имо
д а попад аш в сложна ситуация, д окато не си готов д а се справиш с нея. Което ще рече —
никога не забравяй презервативите! Ясен ли съм?
— Повече от ясен — прошепнах ед ва чуто.
В стомаха ми беше започнал д а израства гад ен бурен — о стрите му листа ме д разнеха
ад ски неприятно. Поглед нах крад ешком през прозореца на колата и с ед ва скрито облекчение
констатирах, че се намираме само на д ве пресечки от д ома.
— Окей — кимна татко. — Добре.
Никой от д вама ни не каза нищо повече, д окато не влязохме в нашата алея. Благод арих на
татко, че д ойд е на мача ми, а по сле побързах д а грабна спортния си сак от багажника на
колата.
— Мачовете ти ми липсват — отбеляза той.
Двамата стояхме д о колата и аз усещах, че онзи бурен вече е израснал д о гърлото ми и
заплашва д а ме зад уши. И на мен понякога ми липсват д о ста неща, но няма никакъв смисъл д а
говоря за тях.
— Не е нужно д а ти липсват — рекох. — Аз все още играя.
— Точно така — кимна небрежно татко. — Тук си напълно прав. — Бръкна в д жоба си и
ми под ад е д ве чисто нови петд есетачки. — Резерви за безопасен секс — отбеляза.
— Благод аря — кимнах унило и се вторачих в новите банкноти в ръцете си. По сле ги
пъхнах в зад ния си д жоб, а мислено вече казвах на Саша за тях и я чувах как възкликва
възмутено: „Не мога д а повярвам, че си го о ставил д а си мисли под обни работи!“
— Обажд ай се! — под викна баща ми, д окато се връщаше в колата. — Ще се рад ваме пак
д а ни д ойд еш на го сти!
Пак множествено число. Това ми напомни д а им се обад я вед нага, след като чуя, че са
по ставили нова балетна по становка. Как ще мога д а мигна иначе без под робно описание на
ко стюмите и състава?! Татко д ад е колата на зад на и натисна клаксона. Аз помахах със сака, а
след това занесох себе си и него в къщата и вед нага изпратих есемес на Саша.