него.
Той би направил същото за мен. И винаги го е правил.
Девет
Нейтън о стана у нас четири д ена. Мама го накара д а се обад и у тях и д а о стави
съобщение къд е е. А по сле на неговия баща му трябваха три д ена, за д а го потърси. Двамата
се скараха жестоко по телефона, а Нейт заяви, че няма д а се преструва, че е нещо, което не е,
и затвори. На след ващия д ен баща му се появи с колата си. Майка ми прегърна Нейтън и го
попита д али поне няма д а се опита д а поговори с баща си. Под очите на баща му имаше
огромни тъмни кръгове. Отид оха в кухнята, за д а си поговорят. Насаме. Четирийсет и пет
минути по-късно си тръгнаха заед но.
Когато по сле попитах Нейт какво е станало, той отговори:
— Татко каза, че ме обича. Никога д о сега не ми го беше казвал.
— Ами правилата?
— Не знам — сви рамене той. — Само каза, че сега най-важното било, че съм се върнал
вкъщи.
Саша намина вед нъж, д окато Нейтън живееше у нас. Той й разказа всичко, което беше
разказал и на мен още през лятото. Включително и онази работа за Ксавие. А тя рече:
— Отлично знаеш, че всички красиви мъже са мръсници!
След което и д вамата се вторачиха саркастично в мен, ухилени д о уши.
— О, я стига! — опитах се д а протестирам, но по сле не изд ържах и се усмихнах.
— Трябва ти д обър мъж — прод ължи по сле тя. — Красавците очакват д а изгубиш ума и
д ума по тях. И тогава преслед ването о става изцяло в твои ръце. Да не говорим за сексуалните
очаквания! — При тези д уми ме сръга в ребрата.
— Сексуалните очаквания са хубаво нещо — изрече жад но Нейтън. — Аз също имам
сексуални очаквания! — Прид ад е си суперсериозно изражение и д опълни мъд ро: — С
под ход ящото момче, разбира се.
По след ва д ружен смях, макар всички д а знаехме, че въпро сът е всъщно ст много
сериозен. Докато наблюд авах Саша как говори с Нейт, си д ад ох сметка, че съм много по-
зад ръстен, отколкото си мислех. Тя се д ържеше напълно естествено. Прегърна го и каза:
— Съжалявам, че ти се налага д а преживяваш такива труд но сти за нищо! — Потърка
гърба му. — Да знаеш, че онези, които имат значение за теб, накрая ще го приемат спокойно.
Даже баща ти!
По след ното ми беше д о ста труд но д а си го пред ставя. А за Нейтън сигурно е било
невъзможно. От д руга страна, може би Саша беше права. В крайна сметка нали му е казал, че
го обича?! Любовта върши странни неща с хората. Може д а те накара д а кажеш или д а
направиш неща, за които си знаеш, че по сле ще съжаляваш, но пак ги казваш или правиш.
Не похарчих парите на баща ми за безопасен секс. Сложих ги в кутията на фотоапарата,
която пък стоеше на горния рафт в гард ероба ми — заед но с кутийката презервативи, която си
бях купил в началото на лятото, когато се над явах д а го направя с Дани. Тогава д ори се
упражнявах д а си слагам, за д а не се мотая като ид иот, когато настъпи моментът. Само че
моментът не настъпи — поне не тогава.
Никога не забравих, разбира се, къд е точно са презервативите. Усещах ги във всеки миг,
който Саша прекарваше в стаята ми. Но никога не споменах за тях. Не исках тя д а си мисли, че
имам някакъв план-график. Исках д а бъд а търпеливият приятел. И през по-голямата част от
времето бях изненад ващо д обър в тази роля. Колкото повече я харесвах, толкова по-лесно
ставаше.
Беше толкова красива гола, че почти ме болеше, д окато я глед ах. Понякога се глед ах как
я д око свам — като че ли се бях отд елил от тялото си и над ничах над собственото си рамо. И
направо не можех д а повярвам, че ми е позволено д а върша такива неща с нея. Друг път се
чувствах такъв късметлия, че почти ми прилошаваше от щастие. А от време на време се чуд ех
д али всичко това не се д ължи на факта, че миговете ни насаме бяха толкова кратки — все
ед но си близнал само капка вод а, когато всъщно ст умираш от жажд а.
Вероятно не бих се побърквал толкова, ако можех д а получа повече. Но това вече не
знаех как д а го по стигна. Ежед невието поглъщаше почти цялото ми време, а онези д ни с
Нейтън направо го изцед иха. Двамата със Саша обикновено си говорехме по телефона.
Понякога успявахме и д а се вид им, но обикновено в присъствието на семействата или
приятелите ни. Ед ин път бащата на Нейтън му позволи д а вземе колата и по сле петимата
(Саша, Линд зи, Ясмин, Нейтън и аз) отид охме на боулинг. Ясмин не спираше д а говори, а