— Знаеш, че можеше д а ми кажеш, ако наистина не си искала — изрекох тихо.
— Какви ги говориш, за бога?! — Лицето на Саша стана безизразно и тя извед нъж се
превърна в момиче, което не познавах. Все ед но бях с някоя случайно срещната.
— Про сто ти през цялото време лежеше като пън. И изглежд аше така, сякаш не ти беше
приятно!
— А ти какво очакваше? — изкрещя тя. — Това ми беше за първи път!
— Няма съмнение — поклатих унило глава. — И очевид но изобщо не беше с мен. Това
провали всичко.
Саша се изправи в леглото и тогава го забелязах — петното кръв върху чаршафите ми на
ивици. Сърцето ми се сви. По сочих го и попитах:
— Искаш ли д а ти д онеса нещо?
Саша поглед на над олу към петното. Помислих си, че ще ми каже какво голямо магаре
съм, но тя само промърмори:
— Като че ли д а.
Грабнах ед на от превръзките на сестра ми от банята и я под ад ох на Саша. Дотогава тя
вече се беше облякла. Изд ърпа превръзката от ръката ми и се втурна към тоалетната. Аз
затворих вратата след нея и присед нах на леглото, изпълнен със себеомраза.
Когато се върна, тя ме поглед на отново, но беше с онова същото безизразно лице, което
про сто не можех д а разгад ая. Може би точно това беше моментът д а й се извиня, но не го
направих. Нямах сили д а я поглед на в очите.
— Аз по-д обре д а тръгвам — рече глухо тя. — Майка ти всеки момент ще се върне.
— Искаш ли д а те изпратя? — попитах, макар това д а беше по след ното нещо, което ми
се искаше точно сега.
— Няма нужд а. Все още е светло.
— Окей.
Изпратих я д о външната врата. Всяка крачка натам ми причиняваше все по-силна болка.
Понякога си мисля, че нещо с мен сигурно не е наред . Не би трябвало д а е чак толкова труд но
д а се извиниш, когато знаеш, че си сгрешил! Но точно тогава не исках д а мисля по този
въпро с. Ед инственото, което си мислех, бе, че ще се почувствам по-д обре, когато Саша вече
не стои д о мен.
Все пак направих нещо хубаво. Пред и тя д а си тръгне, сложих ръце на раменете й и я
целунах по челото. По сле се качих в стаята си, изд ърпах д олния чаршаф от леглото и изпрах
кръвта на мивката в банята. След това хвърлих влажния чаршаф на д ъното на гард ероба ми и
грабнах чист от килера в корид ора. Чувствах се като тотален беглец. Всеки момент очаквах
Холанд д а се появи с гръм и трясък в корид ора и д а ме насоли, обаче тя така и не излезе от
стаята си.
А по сле нямах пред става какво д а правя със себе си. Затова слязох д олу, тръснах се пред
телевизора и започнах д а се разхожд ам по каналите. В стомаха ми всичко вреше, но изобщо не
изпитвах глад . Прод ължавах д а натискам д истанционното: „Съд ия Ейми“, „Доктор Мартин“ и
някакъв античен сезон от „Сабрина, млад ата вещица“. Пълна отврат!
Накрая грабнах телефона и звъннах на Кийлър.
— Зд расти! — казах. — Какво става?
Гласът му звучеше точно така, както си звучеше винаги, и точно това ми трябваше.
— Скука! — беше моят отговор. — Какво ще кажеш д а намина покрай теб?
— Супер! Тъкмо ще глед аме мача заед но!
Вярно бе. В сед ем „Листата“ щяха д а играят срещу нюйоркските „Рейнд жъри“. Очевид но
тази живото спасяваща информация се бе изплъзнала от ума ми някъд е межд у изгубването на
д евствено стта ми и изпращането на приятелката ми д о вратата.
Написах бележка на мама, залепих я на кухненската маса и отпраших към къщата на
Кийлър. Отвори баща му и ме изпрати направо в неговата стая. Напо след ък не се д ържеше
о собено любезно с мен и аз не можех д а не се запитам д али това няма нещо общо с тревата,
която намериха у Кийлър. Като стана въпро с за трева, точно в този момент ед ин д жойнт
щеше д а ми се отрази много д обре. Наистина се нужд аех от нещо силно, за д а се успокоя.
— Да не би баща ти д а ме мисли за наркод илър или нещо такова? — пошегувах се аз.
— Не си виновен ти — отговори приятелят ми. — Все още е яд о сан на мен. Въобразява
си, че съм само на д ве крачки от превръщането в наркоман. — Ако познавахте Кийлър така
д обре, както го познавам аз, вед нага щяхте д а разберете колко превратно е под обно мислене.
Кийлър д ържеше главата му д а е бистра. Затова и д вамата се прид ържахме само към трева и
алкохол. — Имаш ли нещо против д а глед аме мача горе? Напо след ък глед ам д а не им се
вясвам пред очите много-много!
— Няма проблеми.
Взехме си няколко парчета пица от „Джино“ от отсрещната страна на улицата, а по сле се