настанихме на неговите ниски кръгли възглавнички, за д а глед аме мача.
Точно пред и началото на мача баща му почука на вратата.
— Няма ли д а д ойд ете д олу, за д а го глед ате на плазмата? — попита.
Огромният, 46-инчов плазмен телевизор в сутерена беше запазен специално за глед ане на
хокей. Цялото семейство на Кийлър бяха запалянковци. По време на мачовете майка му
крещеше по-силно и от баща му, а д ванайсетгод ишният му брат играеше защитник в Детската
лига.
Аз свих рамене и поглед нах към Кийлър, защото решението си беше негово.
— Добре д е — каза той.
Първото полувреме мина д о ста напрегнато. Вратарят на „Листата“ излезе от игра зарад и
травма в коляното, обаче резервата му се оказа също толкова д обър и прод ължи д а уд ържа
резултата нула на нула, въпреки че почти всички усилия на противника бяха насочени към
тяхната врата. А майката на Кийлър вероятно си мислеше, че е на стад иона. Пищеше и
крещеше окуражителни д уми, от които главата ме заболя. Обикновено ентусиазмът й не ме
притесняваше, но точно сега имах известни проблеми с концентрацията. Саша непрекъснато
изскачаше в главата ми и ме глед аше така, сякаш бях непознат. Ед ва успявах д а след я играта
на екрана.
През почивката не изд ържах и казах на Кийлър, че се налага д а се обад я по телефона. Той
ме изглед а и автоматично схвана ситуацията.
— Вие д вамата д а не би д а сте се карали?
— Нещо такова — кимнах и се втурнах към стаята му.
Първо пробвах мобилния на Саша, но не се изненад ах, когато тя не отговори. По сле си
поех д ълбоко д ъх и набрах телефона на род ителите й. Както винаги, вд игна го спожа Ясински
и вед нага отид е д а извика Саша. Няколко секунд и по-късно обаче тя се върна и каза:
— Ник, тя току-що била започнала д а си пише д омашните. Може ли д а ти се обад и по-
късно?
— Разбира се — отвърнах със свито сърце.
Не че бях очаквал Саша д а иска д а говори с мен, но все пак го приех като шок. Започнах
д а обяснявам, че в момента не съм си у д ома, но че тя може д а се свърже с мен по мобилния.
— Ясно — изрече майка й. — Може би по-късно ще ти се обад и.
Може би по-късно. Про сто така! Може би по-късно, а може би — не! Вие бихте ли
говорили с някой, който д ори не ви е изпратил д о вкъщи след това? Какво, по д яволите, съм
си въобразявал?!
Слязох в сутерена и казах на Кийлър, че трябва д а тръгвам.
Той се изправи, потупа ме по гърба и ме извед е от помещението.
— Тя ще почака, Ник! — рече. — Успокой се и о стани д а глед аме мача!
— Не! — Вече бях взел решение. — Трябва д а говоря с нея вед нага!
Кийлър се отпусна на стената и възд ъхна, като че ли ме смяташе за изгубена кауза.
— Човече, ти май наистина си позволил на това момиче д а ти влезе под кожата! Не го ли
разбираш? Това е прекалено! Да не би д а сте женени или какво?! Не можеш ли от време на
време д а изглед аш и ти някой мач, а?!
— Изобщо не знаеш за какво става въпро с. — Усетих, че кръвта ми започва д а кипва, а не
го исках. Знаех, че трябва д а бъд а спокоен, когато говоря със Саша. — Освен това, вече почти
не я вижд ам извън училище.
— Да бе! Я се поглед ни? Изглежд аш така, сякаш е д ошъл краят на света! Животът е
борба, Ник, обаче ти трябва д а запазиш самооблад ание!
— И защо? — скръстих ръце пред гърд и. — Защо д а запазвам самооблад ание? Според теб
най-д обре е д а не ни пука за нищо, така ли?
— Че кога съм казал, че не ми пука за нищо, а? — повиши глас и той. — Казвам го само
защото сега става въпро с за теб, а не искам д а те вижд ам в такова състояние! Откакто започна
д а се срещаш със Саша, не мога д а те позная! Като че ли си съвсем д руг човек!
— Не съм д руг човек! — запротестирах аз. — Аз съм си! Същият! — свалих ръце, сниших
глас и д опълних: — Знам, че ти не я харесваш, но аз я харесвам!
Кийлър уд ари безсилно с юмрук по стената и про съска:
— Това няма нищо общо с факта д али аз я харесвам или не! Само смятам, че ти я
харесваш малко прекалено!
Или може би про сто никак не ме бива д а се оправям в тези работи.
— Трябва д а тръгвам — казах.
— Окей — отговори Кийлър. — Ако не се получи, върни се! Или ако се получи. Все тая.
Само казвам, че можем д а поговорим, ако искаш. — Навири брад ичка и д обави с усмивка: —
Нейтън над али може д а ти бъд е полезен с нещо в тази сфера.
Благод арих му и отпраших бързо към къщата на Саша. В гърлото си усещах огромна буца.
Давах си сметка, че наистина не знам как д а се оправям с хората. Трябваше д а се извиня още