Выбрать главу

тежеше, но това невинаги е д о статъчно, за д а оправи всичко.

— Обад и ми се. Ще поговорим повече. — Направи крачка към вратата, а по сле се обърна

и д око сна ръката ми толкова нежно, че изтръпнах. — Нямам пред става какво си очаквал.

Според мен най-важното бе, че сме д вамата. Заед но!

И според мен. Как изобщо можах д а забравя най-важното?!

Десет

След ващите д ве сед мици бяха неясна смесица от сериозни разговори, д ълги паузи и

целувки пред вратата на къщата й. Хокеят, училището и работата се случваха някак си межд у

д ругото. Изгубихме ед ин мач, но пък спечелихме три. Написах си съвсем сам д омашното по

право и оцелях. Не знам как точно д а опиша положението на нещата. Сякаш със Саша се

бяхме върнали в самото начало, но този път — изкупвайки лошата си карма. Ед на вечер

глед ахме телевизия с мама и сестра ми, но в мига, в който те напуснаха стаята, ние

замръзнахме по местата си — като че ли най-лошото нещо, което можеше д а ни се случи, бе

д а о станем сами.

Вероятно звучи по-зле, отколкото наистина беше. Все пак прод ължавахме д а ход им.

Прод ължавахме д а си д аваме целувки за лека нощ в края на д еня. А ед на вечер д ори

приготвихме вечеря за нейното семейство. Е, вярно, че беше само спагети и чеснови

хлебчета, но все пак беше вечеря, при това нелоша. Не че толкова се притеснявах д а о стана

насаме с нея — притесняваше ме по страд алата ми самоуверено ст. През първите няколко д ни

след онова фиаско д ори и целувките ми се струваха странни.

Нейтън забеляза, че има нещо, и попита какво става. Казах му, че сме го направили и че

сега ни се иска д а не го бяхме правили, а той не попита защо. Саша пък разказала на Линд зи

всичко, а по сле цяла сед мица Линд зи се д ържеше с мен така, като че ли съм сериен убиец. В

началото не ми стана никак приятно, че някой д руг знае, обаче Саша заяви, че трябвало д а

поговори с някого. Линд зи пък я по съветвала никога повече д а не спи с мен, а Саша

отговорила, че д ори не възнамерява. Не че аз не го знаех. Но и аз самият не исках д а го правя

повече. Исках само нещата д а се върнат на положението, на което бяха.

Татко ми каза вед нъж, че винаги, когато имам нужд а д а поговоря с мъж, мога д а му се

обад я. Пред ставете си обаче как набирам номера му и започвам д а му разказвам за фиаското

межд у Саша и мен! Гаранция, че ще си глътне езика.

Смятам, че някои неща е по-д обре д а си о станат ненаказани, защото понякога човек

про сто се уморява от много приказки. Да вземем например Нейтън. Напо след ък той беше

станал д о ста мълчалив по темата за гейовете. Баща му смяташе, че като изгаси лампите,

проблемите ще изчезнат. Ще станат невид ими. Не знам откъд е му беше хрумнала абсурд ната

ид ея, че Нейтън ще може д а крие самолично стта си още д ве год ини. В началото д вамата с

приятеля ми си говорихме често по този въпро с, за това колко е странно някой д а ти казва, че

те обича и че иска най-д оброто за теб, а по сле д а отрича същно стта ти. И след известно

време о съзнах, че въртим същия разговор отново и отново — като нашия със Саша, по повод

сексуалното ни фиаско.

— Прекалено съм млад , за д а бъд а толкова отегчен от себе си — оплака се Нейтън ед на

събота, д окато обяд вахме в мола. Остави чилито си и прокара ръка по масата. — Ето така

звучи д ушата ми, Ник. Защо изобщо прод ължаваш д а бъд еш с мен?

— Че имам ли избор?! — пошегувах се аз. А по сле, твърд о решен д а изместя уд арението

на разговора от баща му, изрекох: — Межд у д ругото, какво става с онзи Ксавие?

— Нищо о собено. Прод ължава д а си бъд е същият зад ник. И вероятно прод ължава д а си

мисли, че възд ишам по него. — Преглътна пълна лъжица чили и д обави: — Което, всъщно ст, е

вярно, обаче той е хетеро. Нали знаеш — „Кортланд : хомо сексуалисти — трима“.

— Двама — поправих го аз. — Дакота е бисексуална. — Тя и Джереми Ийстман бяха

ед инствените членове на училищния гей клуб, макар положението с го спожица Наваро —

пед агогическия съветник, д а о ставаше все още под въпро с. — Но, от д руга страна, не може

д а няма и още. Про сто не ги знаем.

— Вероятно все непод ход ящите хора — възд ъхна Нейтън, сниши глас и д обави: —

Например над али сред спортистите!

Именно към този етап от разговорите ни започваше д а не ме свърта на ед но място —

като че ли под робно стите правеха хомо сексуално стта на Нейтън прекалено реална. Улавях се