д а се питам как ли ще реагирам, когато той най-сетне си намери приятел? Дали тогава пак
няма д а мога д а понасям под робно стите?
— Не можеш д а по ставяш етикети на хората само по това д али са спортисти или не —
отбелязах. — Точно това прави баща ти, а ти знаеш, че са пълни глупо сти!
Нейтън облиза зъби с език и отсече:
— Прав си. И аз не знам какви ги приказвам. Проблемът е в това, че про сто не мога д а си
позволя д а храня над ежд и за когото и д а било. А ти извад и късмет със Саша. Пред полагам, че
го знаеш.
— Да, знам го.
И с всеки изминал д ен го вярвах все по-силно, въпреки неловките паузи и сериозните
д искусии, които провежд ахме напо след ък.
— Про сто не мога д а си пред ставя какво е д а бъд еш толкова силно свързан с някого —
д опълни замечтано той.
— Ще разбереш. И това ще стане някой д ен. — Тук се опитах д а се върна мислено към
пред ната тема от разговора ни и се залових за д умата „спортисти“. — Но за кого всъщно ст
става въпро с? Кой е този спортист?
Нейтън направи пауза, през която разбърка чилито си, а накрая ми заяви, че съм имал
много развинтено въображение.
— Глупо сти! — срязах го аз, целият настръхнал от нетърпение. — Става въпро с за някой,
когото познавам, нали? Хайд е, Нейт! Нали ти беше първият, на когото казах за Саша?!
— Но това е съвсем различно! Защо правиш такъв въпро с от него? — Нейтън о стави
лъжицата си и се заглед а в мен така, като че ли искаше д а прогори д упка в сред ата на челото
ми. — Севърсън, знаеш ли, че понякога можеш д а бъд еш голям трън в зад ника, а?! —
Примигна неспокойно, по сле се отпусна назад на мястото си и прошепна: — Диего! Имах
пред вид Диего. Не че точно го харесвам. Про сто той е много красив и никога не се над ува!
— Така твърд и мълвата — махнах с ръка, като се опитвах д а си пред ам безгрижен вид . —
Но д а знаеш, че Холанд май също му е хвърлила око.
Няколко пъти вече ги засичам д а си говорят в корид ора на гимназията. А по след ния път
сестра ми ме изглед а така, сякаш съм открад нал д невника й.
— Над явам се, тя знае, че той има приятелка в Квебек и че е свикнал момичетата сами д а
му се хвърлят на врата — отбеляза Нейтън. — Номерът с изкусителните не му минава.
Довърших обяд а си, казах „д о скоро“ на Нейтън и се запътих към спортния магазин. Тази
вечер Линд зи организираше в д ома си парти за Хелоуин, така че нашата групичка беше
поканена. Нейтън се беше съгласил д а го играе наш шофьор. Баща му нямаше нищо против д а
му д ава колата и всеки д ен, стига д а знае с кого излиза синът му и д а го од обрява. А можете
д а ми вярвате, че на света няма род ител, който д а не од обри купон, организиран от Линд зи!
Събитието включваше кротки игри, швед ска маса и наград а за най-д обър ко стюм.
Всеки, който ме познава, ще ви каже, че не обичам д а се маскирам. Според мен д ори най-
готиният ко стюм изглежд а ид иотски. Но има и д алеч по-лоши неща — например
над преварването кой ще захапе ябълката, което не може д а бъд е измислено от никого
д ругиго, о свен от скучната Линд зи. Рад вах се, че съм канен на това парти само защото там
щеше д а бъд е и Саша.
А самата тя, разбира се, много си пад аше по маскарад и. Както и можеше д а се очаква,
макар че точно това ми харесваше у нея. Нямаше нищо против д а се над преварва д а захапе
ябълката — поне зарад и Линд зи, но най-голямата й мечта беше д а се облече като някой д руг.
И упорито отказваше д а ми каже като каква ще се облече. Наложи се д а чакам, д окато не се
качи в колата на Нейтън с черни кичури в ко сата и тяло, облечено в някакъв абсурд но д ълъг
черен тренчкот, който покриваше д ори глезените й.
— Нали каза, че ще се маскираш! — отбеляза, като ме оглед а.
— Не, ти каза, че трябва д а се маскирам. — И нея вечер бях облечен със същия сив
пуловер, бяла тениска и д ънки, с които бях и пред ния д ен.
Нейтън хвърли поглед през рамо и рече:
— Хайд е, Саша! Нали знаеш, че Ник е прекалено готин, за д а но си маскарад ни ко стюми!
— Но ти също не си облечен! — изтъкна очевид ното тя. И беше права, защото той пак си
беше с вечните стари д ънки и червения суичър.
— Ето там! — кимна той по по сока на торбичката на зад ната сед алка, точно д о нея. Тя
бръкна вътре и извад и ед на смела перука. — Инстантен Моби Дик! — обясни през смях той.
— Хитро! — отбелязах. — Защо не се сетих и аз! — Извърнах се към Саша на зад ната