сед алка и попитах: — А ти коя си? Или трябва д а чакаме, д окато стигнем у Линд зи?
Тя се усмихна, разкопча тренчкота си и го свали. И отд олу се показа най-готиният
готически корсет, който бях вижд ал! Гърд ите й всеки момент щяха д а изхвръкнат в горната
му страна, а в д олната се белееше пъпчето й. От черната кад ифена каишка на врата й висеше
голям кръст. Не можех д а откъсна очи от черната й пола, цепната чак д о бед рото й и
разкриваща ед ин божествен гол крак.
— Го спод арката на мрака! — обяви тържествено тя. — Какво ще кажеш, а?
— Го спод и! — възкликнах, все така неспо собен д а отлепя очи от нея. — Изглежд аш
невероятно!
Как можах д а твърд я, че маскарад ните ко стюми изглежд ат ид иотски?! Изобщо не съм
знаел какво приказвам!
По сле взехме Ясмин, а тя вед нага настоя д а ни покаже котешкия си ко стюм — с опашка
и всичко о станало. Набръчканото трико от ликра и страховитите наситено лилави сенки ме
изпълниха с неприятни пред чувствия за пред стоящия купон. Но в крайна сметка се оказа, че в
сутерена на Линд зи няма ябълки. Ед но момиче, облечено като Мад она, и някакъв тип с маска
сед яха съсред оточени върху д ъска за спиритически сеанси, а самата Линд зи обикаляше
наоколо с колод а карти таро. Прид ърпа ме на кожения д иван и ме накара д а разбъркам
картите. Заглед ах се в нея как ги под режд а, а след това се наложи д а изслушам глупо стите й
за някакви неочаквани финансови по стъпления и пред стоящо пред ателство. Трябваше д а се
преструвам, че проявявам интерес към д умите й, защото знаех, че все още се опитва д а
превъзмогне омразата си към мен.
— Саша каза, че ти за нищо на света не би облякъл маскарад ен ко стюм — отбеляза тя,
като сбърчи но с.
— Не изглежд ам д обре маскиран — отвърнах с извинителен тон. Линд зи е д обър човек
— не е нейна вината, че не може д а организира свестен купон.
В този момент се появи Ясмин и помоли д а й глед ат на карти, та аз се запътих към
фонотеката на д омакинята. Най-отгоре сед яха четири сид ита с над писи „Хелоуин микс“. В
момента звучеше „SOS“. Според заобления почерк на Линд зи, след него ид ваха „Пусикет
д олс“, а по сле „Нека партито започне“ на Пинк. Както изглежд аше, купонът не вървеше към
скорошно под обрение.
Нейтън вече си беше намъкнал плешивата перука на Моби Дик и се опитваше д а извлече
максималното от ситуацията — танцуваше, размахващ ръце във възд уха. Аз грабнах кутийка
сод а и се оттеглих в ъгъла, за д а оглед ам помещението за Саша.
Джереми Ийстман, в сиви памучни панталони и елегантно шалче на врата, наклони глава
и извад и ед на бутилка от тъмночервения си блейзер.
— Нещо за под силване?
Аз кимнах, глътнах повечко сод а, за д а отворя място за д жина, а по сле си д олях
кутийката. В този момент отнякъд е се появи Саша, обгърна кръста ми и измърка:
— Танцувай с мен!
По след вах я д о д ансинга и затанцувах под звуците на отвратителния хелоуински микс на
Линд зи, д окато накрая не се обезвод них. Очевид но Джереми бе горд ият притежател на
ед инствения алкохол на купона, така че всички се изрежд аха д а минават покрай него за
д опълване, включително и д омакинята.
По сле д вамата със Саша се настанихме на д ивана с под обрените си сод и. Аз я прегърнах,
а тя се сгуши в мен. Изглежд аше д оволна. Щеше ми се д а можехме д а сед им така цяла нощ —
въпреки че очите ми започваха д а сълзят, а ръцете — д а ме сърбят. Разтрих очи с д ругата си
ръка, за д а не притесня Саша.
— Добре ли си прекарваш? — попита тя.
— С теб — д а — отговорих искрено.
Тя вд игна глава и ме целуна по устните. Започна ад ски леко. Като първа целувка, когато
не планираш нищо повече. Но напо след ък д вамата бяхме о ставали сами толкова ряд ко, че
д ори целувките ни бяха ограничени. Затова не след д ълго тази целувка започна д а напомня на
телата ни за нещо д руго. И пред и д а се усетим, вече се бяхме награбили на кушетката, с
ръката на Саша плътно под ризата ми, напълно забравили, че сме на парти за Хелоуин.
А по сле някой ме бутна по рамото, за д а ми напомни. Вд игнах глава и вид ях как майката
на Линд зи ме глед а неод обрително от стълбите. Саша също я вид я. Тя о стана там д о статъчно
д ълго, за д а ни пред ад е по сланието си, а след това се обърна и се върна горе.
— Го спод и! — про стена Саша. — Само ед на целувка, какво толкова!
Към този момент очите ми вече течаха, така че се залових за тях с д ве ръце, макар д а е