всеобщо известно, че най-лошото в случая е д а ги чешеш.
— Алергичен съм към Ясмин! — оплаках се аз. — Трябва д а тръгвам.
— О, не! — про стена Саша и оглед а очите ми. — Котаракът на Линд зи! Но той е горе, не
е тук!
— Няма значение — смотолевих и вд игнах ръкава си, за д а оглед ам нарастващата
колекция обриви, които пълзяха нагоре. — Сигурно козината му е навсякъд е.
— Изобщо не се сетих за това! — Саша прокара пръсти по голата ми ръка. — Нямаш ли
някакво лекарство за тази алергия? — Поклатих глава. — Значи вед нага трябва д а излезем
навън. Поне за известно време! — отсече решително и свали ръкава ми. По сле се втурна към
Линд зи, за д а обсъд ят въпро са, а тя пък се качи горе, за д а ни д онесе палтата.
По сле д вамата със Саша сед нахме на люлката на веранд ата, заглед ани в д ъха си. Беше
толкова студ ено, че не бих се изненад ал, ако още сега започнеше д а вали.
— Ад ски студ ! — смотолеви тя през тракащи зъби. — Сякаш сме в разгара на януари!
— Ела насам! — прид ърпах я към себе си и я целунах по бузата.
— Даваш ли си сметка, че от сед мици не сме били по-сами от сега? — попита, като също
ме прегърна.
— Разбира се.
— Е, вече безопасно ли е? — попита и се отд ръпна леко, за д а ме поглед не в очите. —
Можем ли вече д а бъд ем сами, без нищо о собено д а се случва?
— Разбира се, че е безопасно — усмихнах се аз и сплетох пръсти в нейните. — Знам, че
напо след ък нещата малко се пообъркаха и никак не ми е приятно. Искам само всичко д а бъд е
така, както беше пред и. Мислиш ли, че можем д а го направим?
— Ами… не знам — отговори тя, като разд вижи люлката. — Вече е различно, не мислиш
ли?
— Само ако позволим д а бъд е различно!
— Може би, но… — Вятърът се втурна межд у нас и вд игна ко сата на Саша напред , така
че не можех д а вижд ам лицето й. — Мисля… — Думата увисна заплашително във възд уха.
Вцепених се, ужасен, че тя ще скъса с мен.
— Какво? — обад их се плахо.
Тя прибра ко сата от лицето си и отново ме целуна. Езикът й беше по-студ ен от моя. Аз
обгърнах нежно врата й и също я целунах. Но този път не беше никак нежно. Нещо ми
под сказваше, че точно така го желае и тя.
— Какво? — повторих, когато се разд елихме, за д а си поемем възд ух. Любопитството ме
изгаряше отвътре. На всяка цена трябваше д а разбера какво иска д а каже тя.
— Род ителите ми не са вкъщи — започна тя. — Заминаха в Пикъринг за хелоуинския
купон на леля и няма д а се върнат скоро. Питър също е с тях. Всички са там. Всички мои
чичовци и лели. Правят го всяка год ина. — Думите й се лееха бързо като поток и това
започваше д а ме изнервя. — Ед инствената причина, порад и която род ителите ми не ме
накараха д а отид а с тях, е, че знаеха, че ще бъд а тук, а нали знаеш колко вярват на Линд зи! —
Кимнах. — А аз не ти казах, защото реших, че ако се окажем там съвсем сами, не мога д а бъд а
сигурна как ще реагираме.
След тази тирад а тя прибра ко сата си зад ухото и д око сна коляното ми.
— Няма проблеми — кимнах аз. — Разбирам защо не си ми казала нищо, но не искам д а се
притесняваш за онези неща. Спомням си, когато ми напомни д а се рад ваме, че сме само ние.
Заед но.
— Рад вам се, че си спомняш.
— Но? — напомних й аз. Онова нед овършено изречение от пред и все още висеше във
възд уха. Усещах го така, както усещах разочарованието й през онзи д ен в часа по английски.
— Но — повтори тя и изпъна гръб, — искам д а д ойд еш с мен у д ома!
Аз се облегнах назад , като си сед нах на ръцете.
— Сега ли?
— Аха!
— Нещо като тест, така ли?
— Не. — Гласът й звучеше тихо, но напълно уверено. — Не съвсем.
— Е? — Тя започваше д а ме плаши. — Какво по-точно искаш?
Ед ва сега усетих, че ме побиват тръпки от страх.
— Про сто за д а вид им какво ще стане! — Тя по стави ръце на коленете ми и д обави: —
Не че е зад ължително. Про сто ид ея.
— Окей — изрекох бавно. Мозъкът ми вече беше успял д а отд ели ид еята и сега я
оглежд аше от всеки ъгъл. Но още не си д авах сметка, че съм се съгласил. — Щом така искаш.
По сле изнесохме цял спектакъл с повторната си поява в сутерена, а след това Саша и
Линд зи провед оха ед но още по-сериозно съвещание. Линд зи я слушаше, но без д а отлепя очи
от мен, и свиваше устни, точно както майка й ги свиваше пред и малко на стълбището.
Ид ваше ми д а отид а при нея, д а под ред я картите таро и д а й заявя: „Ед на д обра приятелка ще