Миналата год ина например застреляха кучето на съсед а в собствения му д вор. А по-миналата
трима типове хванали четиринайсетгод ишно момиче, хвърлили го в колата си и му казали д а
започне д а се съблича, но точно в този момент се появили ченгетата. Бях наясно, че някои
хора са наистина много сбъркани в главата, но пък и бях сигурен, че точно тази вечер няма д а
ми се случи нищо лошо.
— Няма д а спираш д а ми говориш, д окато не се прибереш вкъщи, чу ли?! — извика Саша.
— Така ще знам, че си д обре.
Каквото кажеш! Отне ми близо половин час, д окато се прибера у д ома, и през цялото
време говорихме. И по сле д отолкова свикнах д а я чувам в ухото си, че не ми се искаше д а й
кажа, че вече съм се прибрал, а когато най-сетне й казах, тя се засмя и прошепна:
— Толкова си слад ък!
И аз знаех, че точно в този момент това е напълно вярно. Чувствах се като нов човек —
най-новият на планетата. По-невинен и от Линд зи, по-невинен и от най-д ребното бебенце.
Ид ваше ми почти д а започна д а гоня ябълки и д а запея с Риана.
Е, казах почти, нали така?!
Единайсет
Треньорът Хаус обичаше д а казва: „В мига, в който се помислиш за непобед им, започват
бед ите ти!“ Казваше го често, о собено когато бележехме гол след гол или се намирахме в
побед на серия мачове. „Прекалената самоуверено ст вод и д о грешки!“ Това беше любимото
му пред упрежд ение и ние се стараехме д а го слушаме. Треньорът не беше от онези хора, д ето
те потупват по гърба или ти д ърпат ушите. Той нито те изгражд аше, нито те съсипваше.
Когато казваше нещо, казваше го, защото наистина го мислеше и защото беше убед ен, че
точно това имаш нужд а д а чуеш в този момент. Беше уравновесен човек, но не о собено мил и
любезен. Беше по-скоро като машина. Всичко при него беше насочено към ед на цел — хокеят.
Затова бях не малко изненад ан, когато след ед на лесна побед а той ме потупа д ружески
по гърба и с широка усмивка рече:
— Превъзход на игра в защита, Ник! Точно това искам д а вид я!
Защото, вижд ате ли, защитата не е от силните ми страни. Имах скоро ст, умеех д а вкарвам
шайби и можех д а правя точни, изящни пасове. Но иначе той беше прав — напо след ък бях
станал много д обър. Не бях чак толкова луд , че д а отд авам всичко това на Саша, но иначе ми
беше приятно д а я вижд ам сред публиката — въпреки че тя, горката, нищо не разбираше от
хокей.
Както казах обаче, отборът обичаше д а слуша тренера. Ала невинаги успявах д а схвана
какво точно ни казва. Самоуверено стта е хубаво чувство. И колкото повече — толкова по-
д обре. Колкото по-д обре, толкова по-д обре. Вярно, че умерено стта е нужна във всички неща,
но човек не всеки д ен има хубави усещания, нали така?! Не че се изживявам като някакъв гуру
на положителните чувства или нещо под обно — про сто зд рав разум. Това е.
Стигнал съм д о извод а, че никой на този свят не е в състояние д а ти д ава съвети. Може
д а се опита — като примерно баща ми и неговите петд есетачки или род ителите на Кийлър,
когато пуснаха тревата му в тоалетната. Но в крайна сметка ти си този, който избира д а се
вслуша в съвета или д а го под мине с лека ръка. Както Кийлър напо след ък. Сега се беше
снишил, изчакваше род ителите му д а се поуспокоят и д а снемат гард а си — но нямаше
никакво съмнение, че съвсем скоро щеше д а си събере още трева, при това д о ста повече.
Гаранция! И когато го направи, аз вероятно ще д ръпна ед ин д жойнт с него.
Безопасният секс обаче е съвсем д руга история. Презервативите не бяха проблем за мен.
Знаех, че се нужд аем от тях. И затова си ги слагах д оброволно. Няма проблеми.
Всъщно ст значително се поуспокоих, когато д вамата със Саша започнахме ред овно д а
спим заед но. Това беше като потвържд ение, че събирането ни е било правилният ход . Знам, че
Саша никога не би се решила д а го направи, ако не вярваше, че е точно така — нито първия
път, а още по-малко — втория. Другата важна по след ица бе (и знам, че това ще прозвучи
странно), че сексът под д ържаше жива романтиката межд у нас. Честна д ума! Човек би си
помислил, че сексът отнема невинно стта, обаче за мен не беше така. През по-голямата част от
ноември се чувствах като нов човек. Със Саша ставахме все по-близки — във всяко ед но
отношение. Непрекъснато си говорехме или си изпращахме есемеси. А на мен окончателно