престана д а ми пука за горещите мацета, които влизаха в спортния магазин и ме д око сваха уж
случайно по рамото. Сериозно ви казвам — вече не бяха никакво изкушение!
Бях толкова спокоен, че д аже престанах д а се притеснявам от все по-голямото
сближаване межд у Саша и майка ми и сестра ми. Мама имаше рожд ен д ен в края на ноември.
Двамата с Холанд направихме фетучини „Алфред о“ и гръцка салата. Старото ми „аз“
вероятно не би се сетило д а покани Саша, но новото ми под сказа, че би било страхотно и тя
д а присъства.
Го спожа Ясински д овед е Саша и под несе бутилка вино, а мама позволи на сестра ми д а
налее по ед на чаша за всички. В него д ен мама се беше поразмекнала. Заяви, че била похабила
твърд е голяма част от времето си д а се оплаква от го спожа Скофилд и че д нес, на рожд ения
си д ен, д ава тържествен обет д а започне д а си търси нова работа. Всички вд игнахме
назд равица по този случай. А по сле Холанд д онесе мраморната торта, която беше купила от
„Лоблоус“, и ние запяхме „Честит рожд ен д ен“.
— Вие тримата сте прекрасни! — про сълзи се мама. — Много ви благод аря!
Холанд се навед е и я целуна по бузата.
— Честит рожд ен д ен, мамо!
— Прекрасни сте! — повтори мама. — Много ме глезите!
До съвсем скоро точно този род реакция би ме накарала д а се превърна в статуя. Бих
забил поглед в стената и бих се престорил, че не слушам слад никавите глупо сти, но вътрешно
бих си казал, че тя е всичко д руго, но не и разглезена. Защото мама така и не успя д а отид е в
университета, както си мечтаеше — д ори вече не отваряше д ума по този въпро с. След татко
не бе излизала с нито ед ин мъж. Възможно е той д а я бе лишил от възможно стта д а създ ава
нови връзки или може би бе прекалено уморена за такива, или пък си мислеше, че ще нарани
Холанд и мен, ако го направи. Няма начин д а не се чувства самотна, много самотна. И сякаш
това не й беше д о статъчно, ами често и аз д ори отказвах д а разговарям с нея.
Но тогава, на рожд ения й д ен, не си помислих нито ед но от тези неща. Приех с
благод арно ст огромното парче мраморна торта, което тя ми под несе, изгълтах го на няколко
хапки и си поисках ново. А след това всички отид охме в д невната и я глед ахме как отваря
позд равителните си картички. Двамата със сестра ми се бяхме спрели на букет бели лилии и
шишенце от любимия парфюм на мама. Саша й беше избрала перли за вана и книга с рецепти
за салати, която беше толкова д ебела, че спокойно можеше д а конкурира учебника ни по
право.
Мама буквално ахна, д окато отваряше книгата.
— Но това е великолепно, Саша! — И с ококорени от рад о ст очи започна д а прелиства
лъскавите страници, спирайки се на рецепти, които вед нага би желала д а пробва. — Салата с
мариновани гъби и орехи! Божествено! — Наклони глава, замисли се и отсече: — Да! Мисля,
че имам всички съставки! — Про стенах на майтап, а мама ме потупа по коляното и се ухили.
— Благод аря ти още вед нъж, Саша! Непременно трябва д а д ойд еш и д а опиташ някоя от тези
рецепти!
Картичките бяха пред имно от хора, с които мама беше работила в библиотеката. Все още
се срещаше с някои от колежките всеки по след ен четвъртък на месеца. Имаше и картичка от
леля Деид ре и семейството й, както и от род ителите на мама от Тънд ър Бей. Межд у д ругото,
те се обад иха д ори по телефона, за д а й честитят лично. В купчината имаше само ед на
истинска изненад а — картичка от татко. Пред ставляваше снимка на бутилка шампанско, а
над писът гласеше:
Отпразнувай рождения си ден със стил!
Отд олу татко я беше над писал така:
Всичко най-хубаво: Коул.
Мама затвори картичката, поглед на картинката, по сле отново я отвори и прочете д умите
на татко.
— Странна работа — промърмори, по-скоро на себе си. — Миналата год ина не ми е
пращал.
Двамата с Холанд си разменихме разтревожени поглед и, обаче мама про сто о стави
картичката при о станалите и стана.
Саша ми помогна д а заред им миялната машина. Пред хлад илника се целунахме. Мама ни
вид я много д обре, когато влезе в кухнята, но се престори, че не е вид яла нищо. Само се
провря зад нас, потупа Саша по рамото и промърмори:
— Много се рад вам, че и ти успя д а д ойд еш, Саша!
По сле си наля чаша кафе и се върна в д невната.
— Нали знаеш, че не беше необход имо д а й купуваш нищо? — прошепнах аз, когато мама