излезе. — Кой знае колко пари си д ала за тази д ебела книга!
— Е, майка ми също помогна — отговори Саша.
За поред ен път се убежд авах, че го спожа Ясински е готина жена — във важните неща. Е,
понякога беше малко зад ръстена, но иначе беше д обър човек. Не ме ненавижд аше чак
толкова, колкото съпругът й, което беше още ед на точка в нейна полза. Разпитваше ме за
хокейните ми мачове, макар д а знаеше за играта по-малко и от Саша, и д о ста често обичаше
д а се бъзика с нас в кухнята. Но иначе за мен нямаше никакво съмнение какво биха направили
тя и го спод ин Ясински, ако разберяха, че д вамата със Саша вече спим заед но.
Затова полагахме големи усилия нещата д а си о станат така. На повърхно стта.
Разполагахме със стод оларовата застрахователна полица на баща ми, която чакаше д а бъд е
похарчена, и се стараехме д а бъд ем внимателни и отговорни. Бяхме толкова внимателни, че
нито вед нъж не ми хрумна д а се притеснявам за каквото и д а било. Даже и след като
преживяхме лек инцид ент. Е, може би защото точно тогава не ни се стори като инцид ент, ако
ме разбирате какво искам д а кажа. По-скоро като лек пропуск. Случи се, когато се бяхме заели
д а повтаряме. Измъкнахме провинилия се презерватив, отворихме нов и си прод ължихме, все
ед но нищо не се беше случило.
По сле Саша свали крака от леглото, обърна се и попита:
— Ник, при теб всичко е наред , нали? Над явам се, че няма нужд а д а се притеснявам по
този въпро с!
— Разбира се! — заклех се аз. — Не съм спал с никоя д руга! Знаеш го!
Дани не си беше слагала устата върху никой д руг, о свен мен. Което на практика
свежд аше сексуалните ми контакти д о нула.
— Да, знам — усмихна се Саша и вд игна бельото си от под а. Облече си блузката, а след
това нахлузи и д ънките си, д окато аз правех същото д о нея.
Докато я изпращах д о тях, си говорехме как мама вече е изпратила първите си резюмета
за канд ид атстване на нова работа и за това колко много хора са започнали д а се записват в
училищния гей клуб, откакто Нейтън стана официален член. Сега се бяха заели с някаква
кампания за признаване на самолично стта и разнасяха някакви по стери из училище, а
го спожица Наваро непрекъснато повтаряше, че винаги е на разположение, ако някой има
нужд а д а поговори по този въпро с.
Точно за това си мислех в този момент — питах се защо за някои хора е толкова труд но
д а говорят за опред елени неща, д ори когато знаят, че има кой д а ги изслуша. И тогава завихме
в улицата на Саша. Тя се вторачи напред , към д ругия й край, очите й станаха големи колкото
топки за тенис и тя извика:
— Мамка му! Баща ми се е прибрал по-рано!
— Кажи му, че си била у Линд зи — казах аз и стиснах лекичко ръката й.
— Ами ако те е вид ял?
— Добре д е, двамата сме били у Линд зи!
— Страхотно! Е, на теб поне не ти се налага д а се притесняваш по този въпро с! —
д опълни саркастично.
— Хей, притеснявам се, и ти много д обре го знаеш!
Тя се вторачи невижд ащо напред и д олната й устна като че ли потрепери. По сле
промърмори:
— Да бе, колкото и пред и.
Аз спрях д а вървя и започнах д а се тревожа. Ей така, извед нъж. В ед ин миг всичко беше
наред , а в след ващия се но сехме към пропаст.
— Кога, в стаята ми ли? — попитах. Тя спря д о мен и кимна. — Окей, тук си права.
Трябва д а внимаваме повече. Може би е д обре д а използваме и още нещо, ед новременно.
— Имаш пред вид противозачатъчни ли?
— Или спирала, или каквото и д а е д руго.
Знаех си, че рано или късно щяхме д а стигнем и д о този въпро с. Про сто не пред полагах,
че ще бъд е толкова скоро. Но сега, когато вече д окретахме д о него, аз си д ад ох сметка, че не
се чувствам никак спокоен отно сно нейната реакция.
Поглед ът на Саша спря върху моя и извед нъж като че ли цялото й лице се промени. За
нищо на света не можех д а отгатна какво точно си мисли и това ме накара д а се почувствам
още по-зле.
— А какво ще кажеш д а бъд е още д нес? — д обавих пред пазливо, защото, вед нъж
започнали темата, знаех, че не можем д а спрем. — Може би ще е д обре д а отид ем д о онази
клиника във Феърмонт, за д а ти изпишат онези хапчета, д ето се вземат след акта. Про сто за
всеки случай!
Поглед нах я внимателно и прод ължих:
— Над али ще ни навред и д а го направим. Ако искаш, можем д а отскочим още утре,
пред и д а отид а на работа.
Колкото повече мислех по този въпро с, толкова повече се уверявах, че това е най-