че се налага д а мина на противозачатъчни в случай на инцид ент!
— Саша! — Сложих ръка на гърба й. Тя затвори очи и цялата се разтрепери под ръката ми.
Сърцето ми се късаше, като я глед ах в под обно състояние. — Няма нищо. Щом се чувстваш
по този начин, про сто вече няма д а го правим.
Честно д а си призная, никак не ми се искаше д а спрем д а правим секс, но за нея бих
сторил всичко. В крайна сметка животът без секс не е най-лошото нещо на света, нали така?!
— Знаех си, че ще го кажеш — прошепна тя и стисна д ругата ми ръка. — Но не е толкова
лесно, когато сме сами и в разгара на нещо о собено… Искам д а кажа, че и за д вама ни не е
лесно. Но ако решим д а си починем малко…
— Как по-точно? — Точно в този момент покрай нас мина съсед ката го спожа Гомеши
заед но с д ъщеря си, д вете с абсолютно ед накви плетени шалове. Помахах им, но не успях д а
си лепна усмивка. — Звучи ми като късане.
— Но само временно! Про сто д окато овлад еем нещата. — Саша заби нокти в кожата ми.
Поглед на ме и про стена жало стиво: — Много съжалявам! Знаеш какво чувствам към теб, нали?! Аз про сто… Наистина имам нужда от почивка.
— Това е про сто поред ното изпитание, нали? Точно като на Хелоуин. — Усещах, че
очите ми изгарят отвътре. Направо не можех д а повярвам, че тя е спо собна д а ми причини
под обно нещо! Стараех се д а бъд а толкова внимателен с нея, а тя д а скъса с мен! Не е честно!
— И как става това, а? Не си говорим три месеца, обаче си о ставаме приятели, така ли?
Саша изд иша д ълбоко. Дъхът й о стави бяла след а във възд уха.
— Изкривяваш д умите ми. Би ли ме чул както трябва, ако обичаш? Про сто имам нужд а
д а позабавим нещата и д а събера мислите си. Но можем да продължим да си говорим! И ако
успеем д а се справим с това, вероятно ще се справим и с д ругите неща.
— Страхотно! — изсмях се горчиво. — Много благород но от твоя страна! Благод аря ти!
Сключих ръце пред гърд и и й се поклоних.
— Ник! — извика тя след мен, когато й обърнах гръб, но прод ължих д а вървя.
Вървях, вървях и стигнах д о главната магистрала и зареях невижд ащо поглед към
преминаващите коли. Някой ми сигнализира с клаксон. Момиче в евтина д омакинска кола. Не
я познах, обаче тя отби встрани, свали прозореца си и ми направи знак д а се приближа. Аз се
затътрих към нея като зомби. В този момент можеха д а ме накарат д а направя какво ли не —
например д а завържа нечии връзки на обувки или д а пусна нечие писмо в най-близката
пощенска кутия.
— Какво? — промърморих. И по сле вид ях, че това е Дани — руса и великолепна, както
винаги.
— И на теб зд равей! — изрече тя, като се смръщи. — Про сто се зачуд их д али не искаш д а
те откарам. До ста е студ ено.
Да, студ еничко си беше. Но за мен нямаше значение.
— Окей — свих безразлично рамене. — Благод аря.
— Няма проблеми. — Тя никога не беше ид вала у д ома, така че се наложи д а я упътя
откъд е д а мине. Сигурно съм звучал много странно, защото тя попита: — Добре ли си?
Всъщност не. Промърморих нещо в стил, че Саша е скъсала с мен, и Дани ме изглед а
невярващо.
— Буд алкаш ме! Бях сигурна, че ти ще бъд еш този, който ще скъса с нея! — Протегна
ръка, д око сна ме по рамото и д опълни: — Съжалявам д а те вид я толкова разстроен, обаче
винаги съм била сигурна, че вие д вамата не сте ед ин за д руг. — Вече ми е все тая. — Но ще се
оправиш, повярвай ми!
— Да бе, може би някъд е към завършването на гимназията… — промърморих, д окато тя
завиваше към нашата алея.
Дани ме изглед а неразбиращо, като че ли не беше напълно сигурна д али говоря сериозно
или не. Аз пък се усмихнах, но усетих, че на усмивката ми й личи колко е крива. Приличах на
психар, който преслед ва млад и момичета в евтини коли или възрастни д ами, които се возят
на автобус. Благод арях й, зад ето ме д окара, и излязох от колата й. Знаех, че сега Дани ще каже
на Вики и на о станалите момичета, а след това момичетата ще кажат на момчетата, а
момчетата (най-вече Кийлър) ще застанат автоматично на моя страна и ще ми заявят, че Саша
не си струва толкова тревоги. И всичко това ще стане още пред и ед инайсет в понед елник,
затова се замислих д али д а не взема д а се пиша болен за този д ен. Но не, за д а избегна
приятелите си, а за д а избегна Саша.
Ала онова, което се случи, беше още по-жалко. В д евет и половина вечерта в нед еля