Саша ми изпрати есемес, в който ме молеше д а сме се вид ели в кафенето по време на часа по
право в понед елник. Направо не можех д а повярвам как така тя ще пропусне час, защото това
щеше д а й бъд е сигурно първото провинение, пък и нямах никакво желание д а зяпам лицето
й, нито тъпите й д ребни ръчички, обгърнали чашата с кафе. Обаче в крайна сметка отид ох. Не
можах д а се сд ържа и отид ох.
Още пред и тя д а се появи там, вече бях изпил ед ин горещ шоколад . А когато тя се
материализира, възд ухът започна д а изтича от гърд ите ми. Две по-големи момчета в къси
кожени якета се обърнаха и я изглед аха. Изкривените им усмивки под сказваха, че имат
мръснишки мисли по неин ад рес и това ме вбеси д отолкова, че ми се прииска д а им избия
зъбите. Саша се запъти към щанд а, купи д ве кафета и се настани срещу мен.
— Говорим ли си все още? — попита и плъзна ед но от кафетата към мен.
— Щом съм тук.
— Ясно. Благод аря. Притеснявах се, че няма д а д ойд еш. — Отпи от кафето си и поглед ът
й пробяга межд у мен и ламинираната маса.
— И за какво е всичко това? — поисках д а знам. — Ще ми кажеш ли защо съм тук?
Саша започна д а навива на пръст кичур от ко сата си и свед е очи.
— Няма д а ми позволиш д а го направя, нали? Не можем ли поне д а опитаме? Може би,
ако позабавим темпото за известно време, бихме могли д а се върнем към начина, по който
нещата бяха в началото, и…
— Значи прод ължаваш д а настояваш, че това не е късане. — Привед ох се над вд игащата
пара чаша с кафе и я пронизах с поглед . — Да не би д а искаш д а ми кажеш, че най-сетне си се
погрижила за нещата? — Незнайно защо прод ължавах д а си въобразявам, че в крайна сметка
нещата ще се наред ят и че това вече няма д а бъд е проблем, обаче тя очевид но все така
желаеше д а прекратим секса.
Саша поклати глава и започна д а върти капачето на чашата си.
— Почти. Иначе исках д а го направя, обаче се уплаших. — Сниши глас и д обави: — Но ти
нали беше свършил, пред и д а сложиш д ругия презерватив?
Тя знаеше отлично фактите — толкова, колкото и аз. Все пак и тя беше там, нали така?!
Прод ължавах д а й бъд а яд о сан, но тъй като изобщо не бях готов д а я превъзмогна,
потиснах черните си мисли и казах:
— Сигурен съм, че не е станало нищо, но ако искаш, наистина можем д а спрем. Разбирам,
че все още не си изцяло готова за по стоянен секс. Не че е проблем — изобщо не ме разбирай
на криво!
— Но е почивка, Ник! Имам нужд а от почивка! — Гласът й започна д а се разпад а. — Ще
се вижд аме само в училище. Ще говорим…
— И ще излизаме само с д руги хора — д обавих нацупено. — Защото това всъщно ст ще
бъд е краят.
— Не и за мен! — Звучеше категорично, но очите й вече бяха плувнали в сълзи. —
Всъщно ст онова, което ще стане с нас, е изцяло в твои ръце! Ти решаваш!
И точно в този момент разбрах, че е точно така. Вече няма д а ми се налагаше д а бъд а
внимателен. Можех д а правя онова, което си поискам. Нямаше кой д а ме спре. Исках д а бъд а
щастлив — и толкова. Върви на майната си, Саша! Мислиш се за по-добра от останалите, но
не си! И изобщо не знам защо изгубих толкова време с теб! Обаче вътре, в д ушата ми, беше
студ ено. Като че ли вече нищо нямаше значение.
Изправих се, вд игнах ципа на якето си и заявих:
— Е, в такъв случай ще се вид им в училище.
— Ник! — Тя тръгна след мен и ми препречи пътя. Аз се изсмях кухо, но тя прод ължаваше
д а плаче. Имах чувството, че гърд ите ми се изпълват със сол. Тя залепваше за ребрата ми и
извираше нагоре към гърлото ми, прегаряйки всички пътища. Саша ме прегърна и ме притисна
така силно, сякаш това беше краят на света. — Повярвай ми, можем д а го направим! —
изхлипа.
Но не можехме.
Към края на сед мицата вече правех всичко възможно д а не я срещам по корид орите, а към
края на след ващата сед мица тя също бе започнала д а ме избягва. Всеки път, когато я вижд ах в
часа по право, глед аща право напред , като че ли изобщо не усещаше, че я глед ам, ми се
искаше д а отид а д о чина й и д а я попитам д али не бихме могли отново д а опитаме. В
началото бях твърд е бесен, за д а го направя, а някъд е към третата сед мица тя сигурно вече ме
мразеше и в червата.
И по сле всичко се обърна с краката нагоре. Вече не ми пукаше д али имам д омашно или
не. На теста по математика получих тройка. Започнах д а се д ържа ид иотски с клиентите в
спортния магазин, а на Грейсън изтърсих, че е най-големият зад ник, когото някога съм срещал.