Възможно ли е ед ин човек д а разбие сърцето ти няколко пъти?
* * *
Докато се прибера вкъщи, вече съм заприличал на снежен човек. Чорапите ми са мокри,
пръстите на краката ми са вкочанени, зъбите ме болят от стискане. Но не ми пука. Бих могъл
д а се съблека и д а легна на д вора за цяла нощ, и пак не бих се почувствал по-различно, отколкото се чувствам сега.
Лампичките пред нашата къща все още светят, но вътре е тъмно. Не мога д а си спомня
какво казаха, че ще правят тази вечер мама и сестра ми, но се над явам д а отсъствам повечко,
защото точно сега нямам сили д а се преструвам, че съм д обре. Най-малкото, д ължа им
обяснение за връщането си, но сега не мога д а го измисля. Мозъкът ми се е закотвил върху
онази тъмночервена пола на Саша, д окато глед а д етски филмчета.
Събувам обувките, по сле чорапите си и си заповяд вам какво трябва д а направя по-
нататък. Преоблечи се, замръзнал си! Хапни нещо, не си ял! Движа се на автопилот, като
същински сомнамбул. Преобличам се с ед ин спортен екип и хвърлям д ва ямайски бифтека в
микровълновата. Изяжд ам половината от първия в кухнята, обаче тук е като гробище, затова
се опъвам на д ивана в д невната и пускам телевизора. Дават все колед ни работи: „Кошмарът
пред и Колед а“, „Елф“, „Колед на приказка“, „Дяд о Колед а“. Но моето настроение не може д а
се нарече точно празнично, затова прод ължавам д а сменям каналите, д окато стигам д о
„Специален д оклад “. Глед ал съм го д ва пъти, но по-д обре д а о стана на него.
Год ината е 2054 и Том Круз е натопен за убийство. Непрекъснато повтаря: „Всички бягат“
Това е най-д обрата фраза в целия филм. Всички бягат. Неизбежно е. Понякога това е
ед инственото, което ти о става д а направиш. Ще ми се и аз д а можех д а по стъпя така със
Саша, защото изобщо нямам пред става какво д а й кажа вд ругид ен. Защото истината е, че
никак не ми се иска д а го о ставя. Осъзнавам, че съм като онзи зад ник, за когото ви споменах
— онзи, който убед и приятелката си д а направи аборт. Про сто искам всичко това д а свърши и
Саша д а иска същото, така че д а не ми се налага д а се тревожа за него. Но май забравям, че в
случая е замесена Саша. И никак не ми се ще пак д а ме намрази. Вероятно това е най-важното
за мен. Не съм сигурен.
Както и д а е. Та Том Круз отново бяга с онова момиче, д ето отвлече. Тя е най-крехкото
същество, което някога сте вижд али — блед а кожа и огромни очи. Ед новременно я вижд ам и
не я вижд ам, защото в главата ми непрекъснато се вихри оня вод овъртеж със Саша. А след
това се озовавам очи в очи с Холанд . Пред имно розовите й кичури са втъкнати в барета. Тя се
взира в мен и изрича:
— Ти какво правиш тук?
Улавям кад ър от телевизора и забелязвам, че вече е започнал „Семеен човек“. Но не съм
напълно буд ен и част от мен е наясно, че не иска д а се събужд а.
— Върнах се — изфъфлям.
— Очевид но. Да не би д а сте се скарали?
— Не, аз… — Опитвам се д а сед на на д ивана и забелязвам, че сестра ми е с палто.
Сигурно е чула телевизора и вед нага е влетяла в д невната.
Зад нея се появява мама и изписква:
— Никълъс, скъпи, какво правиш вкъщи?
Звучи нежно и разтревожено, обаче аз не съм готов д а я запозная с истината. Ще престане
д а звучи така, когато я чуе. Всъщно ст разочарованието й ще се завърне, при това по-силно от
всякога.
— Сега не ми се говори за това, ясно ли е? — Хвърлям притеснен поглед към мама и
сестра ми. — Про сто ще прекарам Колед а у д ома. Дано д а нямате нищо против, разбира се.
— Но как ще имаме нещо против?! — Мама. Тя също е още с палто. Вече почти никога не
но си обувки с високи токчета, но точно сега е с такива. Сложила си е д аже сенки и руж. —
Зарад и нея ли е всичко?
Поклащам глава. Струва ми се, че се нацупвам и може би това е д обре. Може би така ще
ме о ставят на мира, д окато се съвзема.
— Мамо, наистина не ми се говори сега за това! Всичко е наред . Про сто ще бъд а тук за
празниците. А с татко вероятно ще се вид им след няколко д ена.
Не мога д а преценя д али ги обърках повече или не. Би било по-хитро д а ги о ставя д а
вярват, че това има нещо общо с Брид жит и татко, но нямам сили д а лъжа. Примижавам по
по сока на празната чиния на масичката д о мен. Вероятно съм изял и втория бифтек, но не си
спомням кога. Спомням си само Саша в онази тъмночервена пола. Тя е бременна. С моето