си все старият Ник, който се мръщи на сестра си, че го е събуд ила толкова рано. Настроението
на Холанд личи по очите й, а на гърба й отново се под визава поред ната черна тениска. Точно
тази обявява Сърдито младо момиче на гърд ите, а на гърба й се гърчи някаква розова
анимационна физиономия със стърчаща във всички по соки ко са. Физиономията е оголила
зъби, вбесена на целия свят.
— Каним се д а отваряме под аръците — съобщава сестра ми, като ме наблюд ава как
бавно и болезнено ид вам в съзнание.
Иска ми се д а о стана точно в този миг, когато не си спомням нищичко, но в момента, в
който поглежд ам към сестра ми, всичко нахлува в главата ми. Ник, какво точно се случи? Нали
говорихме по този въпрос? Сяд ам в леглото. Това е ед но от множеството неща, които ще се
наложи д а свърша, д окато чакам д а д ойд е утре. Налага се д а изтикам целия колед ен д ен.
Някак си.
— И какво по-точно се случи вчера? — пита Холанд . — Няма д а кажа нищо на мама,
кълна се! — Скръства ръце пред гърд и, сякаш д а потвърд и вбесения си обет. — Свързано е с
тях, нали?
— Холанд , Колед а е! — изхриптявам аз. Незнайно как, но само за ед на нощ гласовият ми
апарат се е сд обил със стогод ишна ръжд а. — Точно сега не искам д а мисля за това. Слизай, а
аз ще д ойд а след малко. Дай ми само секунд ичка!
Холанд накланя глава и се вторачва в мен. Този поглед ми е д о болка познат. Опитва се д а
реши д али си струва д а прод ължава д а ме натиска д а й кажа. Е, натискай си колкото искаш,
сестричке, но д оникъд е няма д а стигнеш!
— Хубаво — отсича тя и се врътва на пети.
Скачам под д уша, преобличам се и поемам по пътя към колед ната елха. Мама и сестра ми
вече са сед нали на д ивана и ме чакат.
— Весела Колед а! — изчуруликва мама.
Аз се приближавам д о нея и я целувам по бузата. Ухае на парфюма, който д вамата с
Холанд й под арихме за рожд ения д ен.
— Весела Колед а! — позд равявам и д вете. Мисля, че звучи д обре. Само д ето не го
чувствам така.
— Весела Колед а! — припява и Холанд . — Ще го играеш ли Дяд о Колед а?
— Ако искаш, го направи ти — пред лагам й.
— Аз бях миналата год ина. Сега е твой ред .
Защо изобщо попита? Мамка му! Обаче мама изглежд а този път истински щастлива и на
мен никак не ми се иска д а й развалям настроението. Започвам д а копая изпод колед ната елха
и д а вад я под арък след под арък. Чета над писите и ги разд авам.
След това мама приготвя палачинки с боровинково слад ко — още ед на трад иция на
семейство Севърсън. Странно е, че татко не спазва нито ед на от трад ициите на фамилията си,
обаче мама д ържи д а ги под д ържа. Може би точно затова обикновено изглежд а толкова
нещастна по празниците. Защото си д ава сметка, че не е прод ължила напред . От д руга страна,
може и д а греша, защото точно д нес нейната усмивка изглежд а съвсем истинска. За разлика от
моята.
— Рад вам се, че тази год ина си тук за Колед а — отбелязва тя, д окато аз зарежд ам
миялната машина. — Но все пак ще ми кажеш ли какво стана вчера с баща ти?
— Че кой е казвал, че това, което се е случило, има нещо общо с него?!
— Никълъс! — изрича пред упред ително мама. Под пира се с ед на ръка на барплота и
присвива към мен очи, обаче аз се правя, че не я вижд ам, и прод ължавам д а зарежд ам
машината. — Очевид но има някакъв проблем и аз бих желала д а знам какъв е той!
Точно в този момент телефонът звъни. И д вамата се насочваме към него, но мама стига
първа. Смръщва се, когато чува гласа в д ругия край на линията, но все пак изрича любезно:
— Да, тук е, Коул, обаче отказва д а ми каже каквото и д а било! Може би ти би могъл д а
ме о свед омиш какво точно се е случило вчера, а?
Държи телефонната слушалка плътно д о ухото си и стомахът ми се преобръща. Не така
бях очаквал д а се развият нещата. Не и на Колед а. Не и пред и след ващата ни среща със Саша.
— Дай д а поговоря с него — казвам. Чувам гласа на баща ми, но не мога д а разбера какво
точно казва. — Мамо, д ай ми телефона, чуваш ли?!
— Е, поне с теб ще спод ели — казва тя, като ме глед а на кръв. — Аз все още не знам
нищичко. Снощи се прибрахме с Холанд от църква и го заварихме заспал на д ивана в
д невната.
По сле мама ми под ава телефона, обаче аз го по ставям на изчакване. Втурвам се по
стълбите, вд игам телефона в моята стая и изревавам на мама вед нага д а затвори.
— Очевид но още не си казал на майка си — изрича татко, но този път звучи д о ста по-