съм с теб“ с най-д обрия възможен за мен глас на Аврил, как Саша се сборичка с мен, как ми се
хилеше и ми казваше колко съм специален и как имах чувството, че сме получили втори шанс.
Тази нощ непрекъснато се връща в съзнанието ми — понякога, когато съм под д уша, д руг
път — когато съм на работа в магазина и д ори когато съм на лед а. Спомням си ужасно много
неща за нас д вамата. Дори прегръд ката от снощи. Дали все още вярва в нещата, които ми
говореше на Хелоуин, или за нея всичко вече е в минало време? Това би трябвало д а е
по след ното нещо, за което д а мисля, но не мога д а се сд ържа.
Някак си успявам д а изтикам вечерята с пуйката и леля Деид ре, чичо Мартин и
братовчед ите. Лично аз мълча, но непрекъснатите шумове, които излизат по по сока на
д вамата ми най-малки братовчед и, прикриват прекрасно този факт. След вечерята Саймън
тръгва след мен към стаята ми, сяд а на бюрото ми и започва д а се преструва, че имаме нещо
общо. Аз също полагам усилия д а се преструвам, но си знам, че не съм в настроение. И
изпитвам огромно облекчение, когато в д есет те най-сетне си тръгват. Но само след половин
час отново съм навит като пружина.
До три през нощта не мога д а затворя очи, така че на след ващата сутрин на мама й се
налага д а ме накара д а натисна малко повечко газта. Правим си тези разход ки д о мола,
откакто получих разрешението си за обучаващ се шофьор. Всъщно ст, когато с мама сме
заед но в колата, винаги карам аз. Изпитът ми по кормуване е точно след три сед мици и се
над явам д а го взема — вече ми писна навсякъд е д а ход я пеша.
— Никога не съм пред полагала, че някога ще ми се наложи д а те пришпорвам д а караш
по-бързо — шегува се мама от мястото на пътника д о мен.
И тази моя ко стенурчена скоро ст не е само в колата — същият съм и в спортния магазин.
Менид жърът Брайън цяла сутрин ми опява за това. Някъд е към д ванайсет вече ми е тотално
писнало и сигурно ми личи, защото той ме плясва по гърба и изрича:
— Защо не си вземеш почивката по-рано, а? Върви, заред и се със сили!
— Трябва д а обяд вам в ед ин — казвам му аз. — Имам среща тогава.
— Аха! — кимва съзаклятнически шефът. — Май проблемът е точно в нея, а?
— А защо не в теб? — срязвам го аз. Добре д е, може и д а съм прозвучал леко
паникьо сано, но той защо непрекъснато трябва д а се д ържи така, сякаш знае всичко?!
Брайън ме поглежд а изненад ано.
— Споко, Ник! Не съм искал д а те обид я! А и знам, че не обичаш д а бръщолевиш
излишно — за разлика от някои д руги тук! Никой не знае това по-д обре от мен!
Кимвам и свежд ам очи към под а, опитвайки се д а се сетя как би реагирал на това
нормалният Ник.
— Човече! — Потривам челото си. — Извинявай! Сигурно е от умората. Мисля, че трябва
д а си взема отпуска!
— Аха! Ама това е твоята отпуска! — обажд а се Грейсън, прелитайки покрай нас с чифт
спортни обувки, които е извад ил от склад а.
Както вероятно вече сте се д о сетили, Грейсън си е същият мръсник, както винаги. Глед а
много-много д а не ми се мярка пред очите, а аз — пред неговите. Това негласно споразумение
сработваше прекрасно през по след ните три сед мици, но незнайно защо е решил, че точно
д нес трябва пак д а ми проговори.
Вед нага щом Брайън се изгубва на хоризонта, Грейсън се материализира д о мен под
претекста, че оправя мъжките спортни д рехи на закачалките.
— Днес шефът май много ти е взел мерника — отбелязва. Аз свивам рамене и побързвам
д а се отд ръпна, за д а д ам път на стад ото клиенти, което внезапно решава д а нахлуе в
магазина. — Та какво ти става д нес? Добре ли си, човече?
Поклащам глава. Прекарването на д еня след Колед а в мола не е моята пред става за
приятно изкарано време. Притиснат межд у побеснелите клиенти, които непрекъснато събарят
стоката от рафтовете и сипят обид и зарад и неизгод ните цени на колед ните разпрод ажби,
„приятелските под мятания“ на Брайън и наближаващият ми час за почивка, аз съм точно на
ръба на тоталното откачане.
— Защо не си вземеш почивка, а? — пред лага Грейсън. — Магазинът няма д а се
сгромоляса без теб. Кажи на шефа, че трябва д а се погрижиш за някакъв проблем и толкова.
Спешен случай!
— Имам среща с ед ин човек в ед ин — промърморвам. Очевид но колегата ми е пропуснал
тази част от разговора с шефа ми.
— А, ясно. — Чакам д а чуя неговата лична порция „приятелски под мятания“ по въпро са,