стане по телефона! — Почесвам плувналия си в пот гръб и попивам челото си. — Затова ако
ти не д ойд еш тук, аз ще д ойд а при теб!
— Не! — заповяд ва тя. — Не сега!
— До ста ограничаваш възможно стите ми — изричам с горчивина в гласа.
— Окей, ела! — крещи тя. — Помогни ми д а кажа на нашите! Сигурна съм, че много ще
се зарад ват д а те вид ят!
— Саша. — Изричам името й нежно. Налага се д а я успокоя. — Не смяташ ли, че първо
трябва д а изясним някои неща межд у нас, пред и д а им кажеш? И имаш ли някаква пред става
какво искаш д а направиш?
— Не. Но както изглежд а, ти имаш!
— Знам само, че не сме готови за това. Та ние сме само на шестнайсет! Не ми казвай сега,
че си готова целият ти живот д а се промени! — Гърлото ми започва д а ме гъд еличка, д окато
говоря всичко това. — Може би бихме могли д а оправим нещата само д вамата. Може би те
изобщо не трябва д а знаят!
В д ругия край на линията Саша мълчи. Нямам никаква пред става какво става в главата й и
това ме плаши. По сле изрича накъсано:
— Ник, не съм убед ена, че мога д а го направя. Според теб всичко това може д а изчезне
про сто така, като с вълшебна пръчица. За теб може и д а се получи, но на мен изобщо не ми е
лесно. Трябва непременно да поговоря с мама! — Под смърква в тишината, настанала межд у
нас, и това прозвучава толкова ужасяващо, че почти възд ъхвам облекчено, когато накрая
прошепва: — Ти си първият, на когото казах, защото имаш правото д а го знаеш, но истината
е, че точно с този проблем не мога д а се справя сама!
— Но ти не си сама, Саша!
— Така ли? А знаеш ли, че тази сутрин се събуд их, отид ох д о аптеката и си купих тест за
бременно ст? Съвсем сама. Само аз. Ти твърд иш, че не можеш д а мислиш за нищо д руго, но аз
го живея! Това е с мен във всяка ед на минута, във всяка ед на секунд а!
Поемам си бавно и д ълбоко д ъх, като че ли изпробвам нов чифт бели д робове.
— Добре. И сега какво?
— Ще кажа на мама — повтаря тя.
— Кога мога д а те вид я?
— Ще ти се обад я след ед ин-д ва д ена. Когато съм готова.
— И само това? Ще ме изхвърлиш от играта, така ли? По-д обре не ми се обажд ай! Аз ще
те потърся, когато реша.
— Не ме разбираш — прошепва тя. — Про сто ми е необход имо малко време, за д а реша
кое е най-д оброто за мен.
Не мога д а повярвам, че пак го направи! Пак ме изолира, сякаш това няма нищо общо с
мен!
— Окей, помисли си колкото трябва. Но не се д ръж така, сякаш аз нямам нищо общо с
проблема, Саша! Знам, че решението си е твое, но все пак засяга и мен! Дали ти харесва или
не, касае и д вама ни!
— Да, знам. — Но го казва така, като че ли не е чула и д умица. — След няколко д ена ще
ти се обад я. Обещавам!
След ед ин-д ва д ена, след няколко д ена и д окато се усети човек, може д а стане и
сед мица. И какво се очаква от мен д отогава? Натисни край на програмата. Върви и хапни
нещо за обяд. После се върни в спортния магазин и се престори, че не даваш и пет пари за
шибаната следколедна разпродажба. Това ми казва вътрешният ми глас, обаче аз не мога д а го
направя. Гласът на Саша прод ължава д а отеква в ушите ми и аз прод ължавам д а притискам
мобилния д о ухото си, а тениската — д а се топи на гърба ми. Прод ължавам д а се д ържа.
По сле звукът заглъхва и настъпва мъртвешка тишина. А аз прод ължавам д а се д ържа.
Четиринайсет
Двамата с Кийлър търкаме пейките и чакаме фирмата „Замбони“ д а излъска лед а. Кийлър
е в по стоянна готовно ст, когато става въпро с за хокея. Няма търпение д а излезе и затова се
втурва напред в мига, в който хората от фирмата се изнизват. Гавин е точно зад него. Лично аз
не изгарям от нетърпение д а започна тренировката — нетърпението ми има д руга причина.
Ако трябва д а бъд а честен, д аже нямам пред става какво правя тук. Не ме бива в нищо, след
като Саша ми каза онова нещо на Бъд ни вечер. И сега про сто чакам. Измина само д ен, откакто
ми каза, че ще се обад и, и вече не изд ържам.
Завличам зад ника си на лед а и тренер Хаус оркестрира загрявката. Започваме с линии —
плъзгаме се от голлинията д о синята линия и обратно. Червена линия. Голлиния. Далечната
синя линия. Голлиния. И накрая по цялата пързалка. Треньорът над ува свирката.
— Край! Коремни преси!
Всички заковават кънките и лягат върху лед а. Тялото ми изобщо не е уморено и правя
пресите, без д а се замисля. Треньорът отново над ува свирката. Този път в кръг. Две линии