напред и д ве назад за всеки кръг на лед а. Краката ми си знаят какво д а правят — и го правят.
Играя хокей толкова отд авна, че вече не се замислям за под робно стите.
Виж упражненията по вкарване на шайби са съвсем д руга работа. Всяко под аване е в
кънките на съотборниците ми и изстрелите ми не биха могли д а уцелят д аже стената на
плевня. Никой, с изключение на треньора, не д ава и пет пари как се пред ставяш на
тренировките, но аз си знам и по сле, в съблекалните, глед ам д а не вд игам очи. Не ми се
говори с никого, не ми се слушай никой. Кийлър се е заел д а мели сол на главата на Гавин за
нещо, но точно когато си мисля, че ще ми се отд ад е д а им пробутам номера с невид имия
човек, той ме д ръпва настрани и ме пита д али съм щял д а ход я на новогод ишното парти на
Марк Геру.
През по след ните д вайсет и четири часа бях получил най-малко петнайсет есемеса във
връзка с това парти, но то е по след ното нещо, което сега ме интересува.
— Не знам — отговарям. — Може би.
— Да не би д а имаш д руги планове? — под мята саркастично той. — Хайд е д е, Ник! Ще
ти се отрази д обре! Всички ще бъд ем там — Гавин, Хънтър, Скоти, Вики, Дани.
— А Нейтън?
Кийлър свива рамене.
— Питай него.
Още отсега си знам, че вероятно стта Нейтън д а присъства на този купон е точно нулева.
Това вече не е неговата компания. А споменаването му пред Кийлър е само рефлекс от
миналото.
Свивам рамене, като че ли това всъщно ст няма значение. Нямам никакво намерение д а се
правя на интересен и Кийлър го знае.
— Ще те вземем! — под виква. — И никакви извинения!
— Все тая.
— По д яволите твоето „все тая“, Ник! Говоря сериозно! Ще отид еш на това парти, ако ще
д а ми се наложи лично д а захвърля зад ника ти в колата на Гавин! — очите на приятеля ми
проблясват гневно. — Ти си ход ещо бед ствие, човече! Трябва д а се отърсиш от това! Нещо
трябва д а се промени!
Напълно прав е, обаче и сам не знае колко. Не знае също така, че ед но новогод ишно
парти няма д а разреши проблемите ми.
— Нали ти казах, че ще д ойд а?
Знам, че в този момент не си струва д а споря с Кийлър. А по сле мога д а се измъкна, без д а
ме вид ят.
Насочвам се към д ушовете и заставам под струята гореща вод а. Питам се д али Саша вече
е казала на майка си. Дали род ителите й ще ми позволят пак д а я вижд ам? Но аз не мога д а не
я вижд ам!
По време на развод а на род ителите ми беше различно. Когато стъпвах на лед а, се
чувствах д обре. А сега не мога д а забравя за проблема повече от минута, което пък превръща
спо собно стта ми за преценка в развалина. Например по след ния мач го загубихме, защото
пропуснах ед на превъзход на възможно ст в по след ната минута на третото полувреме. Бяхме
д ва на ед ин, когато шайбата се плъзна свобод на пред мрежата на „Нортам Блу“. Аз бях най-
близо д о нея и се втурнах напред , замахнах със стика и се опитах д а я вкарам в д вижение.
Поне такава беше ид еята, обаче провалих уд ара си и шайбата се заби в ъгъла. Дотук с
побед ата ни.
Понякога шайбата ми намира мрежата, д руг път — не. Но никога д о сега не се бях
пред ставял толкова лошо. Затова не знам как, но за утрешния мач в Бъфало трябва д а се
стегна. Не мога д а позволя на този проблем д а ме превръща в провал! Не е честно спрямо
отбора, а и за мен не е д обре.
Сега правя ед инственото, което би могло д а ми помогне. Приемам поканата на бащата на
Кийлър д а ме закара д о нас и щом влизам в стаята си, вед нага започвам д а пиша имейл на
Саша. Знам, че от мен се очаква д а я о ставя на спокойствие за няколко д ена, но силите ми
стигнаха ед ва за ед ин. Никакви гласове. Само д уми.
На вратата ми се чука точно в сред ата на текста ми.
— Никълъс? — Мама над нича през вратата. — Може ли д а поговорим?
— Имам малко работа — под хвърлям. Всичко е вече в главата ми и не ми се иска д а го
забравя.
— Остави я за малко — казва тя и най-неочаквано влиза в стаята ми и затваря вратата зад
гърба си.
Спирам д а пиша и я поглежд ам на кръв.
— Значи това не е било въпро с!
— Не прави нещата по-труд ни, отколкото са. — Гласът й се стяга. Пред и развод а често я
чувах д а звучи така.
По старавам се д а изтрия всички изд айнически изражения от лицето си, пред и д а се
завъртя със стола си към нея и д а я поглед на. Мама присяд а на ръба на леглото ми и по ставя
ръце на колене.