сега човекът, на когото ще звънна, е Нейтън. Да кажа истината на Нейтън е д о ста по-труд но,
отколкото д а я кажа на Кийлър, защото той вед нага схваща ситуацията. И не само за това, че
съм ад ски уплашен — нещо, което той автоматично разбира. Гласът му звучи спокойно, но
тихо, когато пита:
— Ще се вид ите ли скоро със Саша?
Петнайсет
Съобщавам на Холанд , че след ващите няколко д ена ще прекарам у Нейтън и я
принужд авам д а се закълне, че няма д а каже на никого. Тя пак побеснява, защото отказвам д а
й кажа какво всъщно ст става. А ако трябва д а бъд а честен, на мен не ми се иска д а я светвам
д ори за това, че засега няма д а играя хокей, но все пак някой трябва д а знае къд е съм.
— Ако се обад ят Саша или татко, кажи им, че могат д а ме открият на мобилния —
прод ължавам инструкциите.
— Саша ли? — поглежд а ме неразбиращо сестра ми. — Да не би пак д а ход ите? Мама
каза, че я е зърнала тук на Бъд ни вечер.
— Не ход им. Про сто сме приятели.
— Приятели ли? — поглежд а ме скептично Холанд .
— Добре д е, опитваме се. Ясно? — Смръщвам се и пъхвам ръце в д жобовете. — Знаеш
ли, че понякога си същата като мама? Не можеш ли поне за пет минути д а си глед аш
собствената работа?!
— Искаш от мен д а лъжа зарад и теб, но отказваш д а ми кажеш какво става! Смяташ ли,
че това е честно?
— Добре д е, прави каквото щеш! — Вд игам ръце, признавайки поражението си.
— Божичко! — изръмжава сестра ми. — Хубаво. Добре! Както кажеш, Ник! Про сто не
забравяй, че си ми д лъжник!
— Хубаво — изръмжавам и аз.
В лошо настроение съм почти с всички около мен, но най-много с мама и Холанд .
Защото те стопроцентово говорят за мен, опитвайки се д а отгатнат какво, за бога, става с
нашия Ник. От майка ми го очаквам, но сестра ми би трябвало д а ме разбира повече. Аз не
говоря зад нейния гръб, нали така?!
Хвърлям някакви д рехи в сака си и се насочвам към Нейтън. Днес не вали, обаче д уха
отвратителен, пронизващ вятър и Нейтън буквално се стряска, когато ме вижд а на прага си.
— Виж си лицето само! — възкликва, като по сочва към оглед алото в корид ора.
Вглежд ам се в отражението си и в лед ено студ ените си, зачервени бузи. Оказва се обаче,
че не са студ ени, а топли.
— Това е нищо! — махвам с ръка. — Да ме беше вид ял само на Бъд ни вечер!
Събличам си палтото, хвърлям сака си в стаята на Нейтън и по сле отивам при него в
кухнята. Той тъкмо приготвя пържени филийки, а межд увременно ми прави чаша кафе.
— Още не си ми казал какво ще правиш на Нова год ина — под мятам.
— Да, вярно. Така и не успяхме д а стигнем д о това. — Грабва ед на шпатула и обръща
филийката. — Ед но момиче от работата, Бетани, ме покани на парти в Торонто. Сестра й е
луд а библиотекарка тук, та тя и съквартирантката й организират купон на тавана си. Обаче
още не съм решил д али д а отид а.
— Че защо не? Звучи готино!
— Може би — кимва Нейтън и ме поглежд а. — А твоите планове какви са? Мислех си, че
бихме могли д а се съберем или нещо под обно.
— Добра ид ея, обаче трябва д а отид а на онова парти.
— Партита — с лопати д а ги ринеш — свива рамене той.
— Но не и на тавана в Торонто. — И мама беше библиотекарка и имаше колежки
библиотекарки, но сред тях не съм чувал д а има луд и пред ставителки на професията. —
Освен това Кийлър много ме натиска д а отид а на купона у Марк Геру.
— От къд е на къд е ще те натиска?! — възмущава се Нейтън. — Ти си този, който решава
за себе си!
— Той про сто се опитва д а ми помогне.
Нейтън пак свива рамене и повтаря:
— Обаче решението си е твое!
Изяжд аме филийките, а по сле глед аме телевизия и играем вид еоигри. По сле бащата на
Нейтън се прибира. След вечеря Нейтън ни кара на кино и глед аме някакъв шпионски филм,
базиран на бестселър, който никой от нас не е чел. Не съм в състояние д а зад ържа вниманието
си върху сюжета, но отд елните екшън сцени успяват д онякъд е д а ме разсеят.
Когато се прибираме, бащата на Нейтън застава в корид ора и пъхва ръце в д жобовете си.
— Ти тук ли ще спиш? — поглежд а ме под озрително.
— Стига, татко! — срязва го Нейтън.
Баща му кимва и отбелязва:
— Знам, че той си има приятелка, но вие, млад ите, сте толкова непо стоянни, че понякога
се питам д али това би имало значение!
— Виж какво, аз съм хетеро сексуален! — уверявам го аз. — Няма нужд а д а се