притесняваш!
— И аз така си мисля, но съм д лъжен д а проверя. — Вторачва се в мен, над явайки се, че
го разбирам, но на мен само ми става неуд обно зарад и него. — Ние с Нейтън сме сключили
сд елка. Той може д а членува в онзи клуб в училище, обаче не искам д а става нищо д руго! Все
пак някой трябва д а се грижи за него, а аз съм ед инственият, който той има! — Аз фокусирам
поглед а си върху петното на стената над главата му, а той прод ължава:
— Не искам той д а д опуска грешки! Все още е млад . И сам не знае какво иска! — Разбира
се, че знае — иска Ксавие или Диего.
— Затова се налага д а огранича щетите д о минимум!
— Не мисля, че точно по този начин ще успееш д а ограничиш щетите! — изричам,
смъквам бавно поглед от стената и се вторачвам в очите му. — Хората често се опитват д а
д ават хиляд и съвети на д ругите, но те невинаги ги слушат. Всеки д ържи д а пробва сам!
Очите на бащата на Нейтън стават като топлийки. Заявява, че ако ще о ставам у тях,
трябва д а спя на д ивана в д невната.
Когато по-късно д вамата с Нейтън о ставаме сами в д невната, аз му се извинявам:
— Нямам пред става какво ми стана, че казах онези работи! Трябваше д а си д ържа устата
затворена. Не искам още повече д а влошавам нещата у вас!
— Те не са лоши — ухилва се приятелят ми. — Само по-интересни. Вероятно не трябваше
д а споменаваш, че си хетеро.
— Да д е, ама тази вечер трябваше д а спя някъд е! — напомням и също се ухилвам.
Нейтън отбелязва, че напо след ък сигурно не мога д а спя д обре, което си е напълно
вярно. Описвам му скорошната си консултация с вълшебното кълбо и колко странно ми е
изглежд ало всичко, а той започва д а се под смива под но с. Звукът от възд уха, който излиза от
устата и но са му, ми се струва много смешен — също като болен от астма. И когато се опитва
д а спре, свистенето става още по-силно, и по сле и д вамата започваме д а се смеем толкова
високо, че в очите му се появяват сълзи.
— Извинявай — смотолевя по ед но време Нейтън, — не е толкова смешно.
— Смея се на теб! — изричам, като го соча с пръст. — Смееш се така, сякаш нещо не ти е
наред !
— Вярно е, не ми е наред ! — кимва той, ед ва поемайки си д ъх. — Нали чу баща ми?
Тук вече започвам д а вия, макар че и това не е чак толкова смешно. По след ния път,
когато се смях толкова силно, започнах д а хълцам. Беше в колата, когато вед нъж отивахме на
север, за д а вид им род ителите на мама. Холанд започна д а ме щипе по врата. Никога не бях
д опускал, че там имам такъв гъд ел, но истината е, че направо се парализирах. Ед инственото,
което бях в състояние д а правя, бе д а се заливам от смях. Накрая мама се скара на сестра ми д а
спре, но вед нага, след като гъд еличкането спря, започна хълцането. Беше отвратително и
изцед и всичките ми сили, но точно сега не бих имал нищо против и д а се разхълцам, щом
това е цената за бурния смях.
— Е, смяташ ли, че поне тази вечер ще можеш д а по спиш? — попита Нейтън, когато най-
сетне се укротихме.
— Може би изобщо няма д а се опитвам — промърморих. — Мога про сто д а глед ам
телевизия.
— Да, така сигурно ще ти бъд е по-д обре — изрече съчувствено приятелят ми.
— Иначе само ще си лежа и ще си мисля разни работи. — Отпускам се на д ивана и пъхвам
крака под масичката. — Спомняш ли си как вед нъж говорихме за обвързването с д руг човек?
— Нейтън кимва. — Все още го чувствам. Знам, че съм свързан с нея. Нямам пред става как се
чувства тя, но при мен все още е така.
— Разбирам.
— Ако не бяхме скъсали, нещата щяха д а бъд ат много по-различни. Сигурен съм, че
щяхме д а се справим!
— Може би и при нея е същото — отбелязва замислено Нейтън. — И може би пак ще се
справите. Ти й каза, че ще вземаш активно участие в отглежд ането на д етето, нали?
— Естествено! Обаче няма д а бъд ем заед но! Не и както бяхме някога. Все си мисля… —
Прочиствам си гърлото, което е пресъхнало от смях. — Все си мисля, че вината е изцяло моя!
— Не можеш непрекъснато д а се самообвиняваш, Ник! На всеки се случват инцид енти! —
Нейтън се изпъва напред и обръща глава към мен, като че ли межд у д вама ни има някаква
невид има преград а. — Нали ми каза, че си искал д а я завед еш в онази клиника? Значи си
направил максималното! Какво д руго би могла д а очаква от теб?!
Думите на Нейтън са верни, но са само част от истината. Оценявам позицията му, но аз си
знам най-д обре — аз бях този, който я накара д а спи с мен. Аз бях този, който започна всичко.