Свръхчувствително. Нещата миришат много по-силно от пред и. Например тези д ни съм в
състояние д а д оловя аромата на елхата, независимо в коя стая на къщата се намирам. И
гърд ите ми са ужасно натежали.
— Тези неща не се ли случваха по-късно?
— По принцип, д а — кимва Саша и прехапва устни. — И аз четох за това. Консултантката
обаче ми д ад е няколко брошури, къд ето пише, че при някои жени започва много по-рано.
Включително гад енето и честото пишкане.
Иска ми се д а я попитам д али консултантката е успяла д а й помогне с нещо, но знам, че
първо трябва д а изясним най-главното.
— Виж какво, мислих много по въпро са и вече съм напълно убед ен, че ще можем д а го
направим. Стига д а искаш, разбира се. — Пред вид обстоятелствата, гласът ми не би могъл д а
звучи по-уравновесено от това. — Знам, че няма д а бъд е лесно. Нямам никаква пред става
какво означава д а имаш д ете, както и д али ще мога д а бъд а д обър баща, но съм сигурен, че
ще д ам максимума от себе си! — Усмихвам се, но избягвам поглед а й. — Ще правя всичко, с
което бих могъл д а ти помогна — ще глед ам д етето, ще ти пиша д омашните, въобще —
всичко, от което имаш нужд а.
Саша ме оглежд а внимателно. По сле ед на от ръчичките й изчезва в широкия ръкав на
д ругата.
— Ник, знам, че всъщно ст не го искаш.
Отпускам рамене и се почесвам по главата. Буренът, приклещен в корема ми, се оказва
човекояд но растение. Бавно, но сигурно прояжд а вътрешно стите ми и си проправя път към
света. Какво ли ще стане, когато излезе, никой не може д а каже.
— Така е — кимвам накрая. — За мен опред елено беше шок. Но оттогава насам имах
д о статъчно време д а размисля и затова смятам, че точно това е правилният начин, по който
трябва д а се по стъпи.
— Не мисля. — Саша започва д а примигва притеснено. Пръстите й над никват от ръкава, а
по сле изчезват обратно. — Страхотно е, че искаш д а ми помогнеш, но аз не мисля, че мога д а
го направя. В началото наистина смятах, че точно така трябва д а се по стъпи, защото имах
чувството, че про сто нямам д руг избор. Сякаш това нещо вече се е случило и аз трябва д а го
направя. Но… — Под пира се на колене и се вглежд а в лицето ми, но като че ли я боли д а го
направи. — Истината е, че това ме унищожаваше! Сякаш вече нямах право д а искам нищо за
себе си! Сякаш, искам или не искам, бях д лъжна д а го направя и д а живея с онова, което е
о станало от мен!
— Нали не е зарад и майка ти? — питам прегракнало. Цяло чуд о е, че гласът ми изобщо
работи.
— Не е нито зарад и нея, нито зарад и теб. — Замълчава. А по сле прод ължава д о ста по-
бавно и д умите сякаш се процежд ат от устата й капка по капка. — Вече имам час за сряд а.
Мама ще ме завед е. А по сле вероятно ще ми д ад ат ед на сед мица болнични.
— В сряд а ли? — повтарям. — Толкова скоро?! Та ние ед ва сега започваме д а го
обсъжд аме!
— Колкото по-скоро, толкова по-д обре. — Саша става, приближава се д о леглото и
присяд а д о мен. Краката ни се д око сват и аз захлупвам лице в ръцете си. — Нали каза, че
искаш най-д оброто за мен? Ето, това е най-д оброто, при това не само за мен, а и за нас!
— Прод ължаваш д а си играеш с мен! — провиквам се аз. — За теб никога не е имало
значение какво искам аз, какво мисля аз! Моето мнение за теб няма никакъв смисъл!
Саша вд ига ръка и започва д а ме гали по ко сата.
— Ник, не прави нещата по-труд ни, отколкото са!
Лицето ми пламва и аз нямам никакво желание д а я поглежд ам.
— Ник? — обажд а се нежно тя. — Няма ли д а кажеш нещо?
Затварям очи и се заслушвам в гласа й. Прод ължава д а бъд е нежен, а не би трябвало —
о собено пред вид темата, която обсъжд аме.
— Вече не искам д а ми пука какво ще стане с теб! — изграквам. — Такова нещо се случи
с теб, а теб изобщо не те е грижа! Ако можех, бих ти отмъстил по някакъв начин, но не мога!
— Вд игам глава и я поглежд ам в очите. — А само д опред и малко си мислех, че можем отново
д а се съберем! — Поемам си д ъх. — Всичките тези приказки, д ето ги наговори — за това, че
сме от ед на и съща страна на проблема, какво стана с тях? Защото аз бях на твоя страна, Саша, а ти не беше на моя!
— Напротив, бях — отронва тъжно тя.
— Не, ти си била само на своята си страна, мислела си ед инствено и само за теб!
— Не че съм се справила о собено д обре, не мислиш ли? — Очите й са зачервени и на мен