Выбрать главу

ми се иска д а я накарам д а се разплаче. Би могла поне д ва пъти д а се разплаче зарад и мен.

Всеки го заслужава!

— Виж какво, вината не е изцяло моя! — отсичам рязко. — Ти също си участвала! И аз

никога не съм те карал насила д а правиш нещо!

— Никога не съм твърд яла, че си — прошепва тя.

Сед им безмълвно на леглото, като избягваме д а се поглед нем в очите. Главата ми пулсира.

Всичко, което правя, е грешно. Межд у нас няма нито ед но правилно нещо. Повече.

— Така няма д а стигнем д оникъд е — казвам и за момент имам чувството, че съм робот и

са ме изключили и вече не чувствам нищо.

— Не за това д ойд ох д а говоря с теб.

— Да, знам! — изкрещявам. — Ти си вече д обре, но аз все още не мога д а д ойд а на себе

си. Но не се тревожи — ще го превъзмогна!

— Изобщо не съм д обре! — махва внезапно с ръка тя. — Про сто имам по-важни неща, за

които д а мисля! Тук не става въпро с само за нас! Мислиш ли, че ще можем д а се съберем

отново след всичко това? Вече нищо няма д а бъд е същото! Виж ни само! Не можем д ори д а

говорим като нормални хора!

Не съм много сигурен, че точно такава трябва д а бъд е целта ни — д а говорим като

нормални хора. Пък и никога не съм смятал д вама ни за нормални. Както ще д а е, защото

очевид но онова, което аз мисля, няма значение. И без това всичко свърши. Кимвам безмълвно

и се вторачвам в краката си. Чувствам се като мъртъв.

— Да не би д а си мислиш, че аз вече съм д ошла на себе си? — Ид ва нейният ред д а

извика. — Мислиш си, че изобщо не ми пука за теб, но про сто си нямаш на пред става как ми

се иска всичко това д а не се беше случвало!

Скача и протяга ръка към бравата.

— Сед ни! Моля те! — Прид ърпвам я обратно и автоматично погалвам ко сата й. —

Толкова съм се побъркал напо след ък, че вече д ори не се чувам какво говоря!

Саша се връща на леглото ми и притиска ръце межд у коленете си.

— Лошо ми е — отронва по ед но време. — Може ли малко вод а?

Доко свам рамото й. Бяла е като сняг, почти прозрачна. Сякаш над леглото ми кръжат само

пуловер и очи. Донасям й вод а и по сле сяд ам на бюрото си.

— Проблемът е в това, че още не мога д а те забравя — изричам внезапно.

Саша сваля чашата от устата си и ме поглежд а.

— Аз също не мога д а те забравя.

Стомахът ми се преобръща. Не съм в състояние д а сваля очи от нея. По сле признавам:

— И това прави нещата още по-труд ни. Направо не знам какво д а правя.

Пред и не знаех какво д а правя със Саша, но сега е различно — сега вече нямам никакъв

шанс д а я забравя.

— Межд у нас има твърд е много неща, с които трябва д а се справим — изрича тя. — Но аз

не мога д а се върна при теб, Ник! Липсваш ми, при това ужасно, но ето че само близо стта ти

ми причинява огромна болка!

— Но нали точно това е същно стта на всяка истинска връзка?! Колкото повече време

прекарваш с някого, с толкова повече неща ти се налага д а се справяш! — Толкова съм

щастлив, че имам чувството, че ще се пръсна. Но о свен това ме боли. Разд елите не би

трябвало д а бъд ат такива.

— Може и д а си прав, но аз не мога — прошепва приглушено Саша. — Много съжалявам!

— Кимвам тъжно. Нямам пред става д али межд у нас пак би се получило, но и нямам

пред става как д а се сбогувам с нея. По сле тя пита: — Добре ли си?

— А ти д обре ли си? — И кимвам по по сока на вод ата.

Тя преглъща по след ната капка и ми под ава празната чаша. По сле казва:

— Ще отид а у Линд зи за няколко д ена. Нужд ая се от малко про странство за д ишане,

д алеч от род ителите ми. Татко не ми е проговорил, откакто му казах, и сега непрекъснато си

го изкарва на мама. Двамата буквално ме влуд яват!

— Баща ти вече знае?!

— Аха — бърчи чело тя. — Вече ме мисли за мръсница, но това си е негова работа. Не ми

пука!

— Изключено е д а го мисли! — отсичам. — Про сто си го хванала непод готвен.

— Развалих му ид еалната пред става за мен. Твърд и, че се чувства пред ад ен.

Задник — провиквам се вбесено.

Саша прави опит за усмивка.

— Та сега, след като свършим, мама ще ме закара у Линд зи. — Протяга се и изпъва гръб.

— Искам д а ям вред ни храни, д а глед ам тъпи филми и д а се преструвам, че всичко това не се

е случило. Поне за д ва часа!

— Вече го пробвах — казвам и й описвам случката с бащата на Нейтън.

— Какъв е този проблем межд у теб и род ителите? — под хвърля насмешливо тя.

— Само с бащите! — поправям я.

— Вярно! — нацупва се престорено тя. — Защото всички жени са луд и по теб!