възстановяват. Преглежд ам списъка с възможните усложнения и там се казва, че абортите,
направени д о третия месец, са по-безопасни и от естествено ражд ане. Усложненията са
пренебрежимо малък процент, а и в нашия случай си знам, че майката на Саша ще се грижи за
нея. И всичко ще се оправи. Повтарям го отново и отново, въпреки че коремът ме боли и
гърлото ми започва д а ме д разни.
Никога не съм мислил, че ще стигнем д отук — д ори когато пред ложих д а вземем онези
хапчета от клиниката. Само глупавите хора забременяват. Момичетата, които спят с всеки
срещнат по купоните, или онези, които не карат приятелите си д а използват презервативи,
защото ги обичат, или защото искат д а изпитат тръпката. Но ние не бяхме от тях!
Тогава защо на нас?
И защо на някого ще му пука какво чувствам аз?! Това не се случва на мен!
А по сле, защото д о появата на татко о става още много време, а д о връщането на мама от
работа — също, започвам д а преглежд ам сайтовете за бременни. Саша е бременна в петата
сед мица, но тук се оказва, че броели бременно стта от д атата на по след ната менструация,
което я прави официално в сед мата. До сега нямах никаква пред става, че броенето ставало
така. И в д вата случая обаче бременно стта не е много напред нала, но ембрионът, д ълъг ед ва
сантиметър, вече има зачатъци на очи, а белите д робове са отд авна формирани.
Засега все още не е истинско бебе, но би могло д а бъд е. Други биха били безкрайно
щастливи от този факт. А за нас се оказва грешка. Горкичкото — цялото това оформяне и за
какво? За нищо! Чиста загуба на природ ен материал. Изпълвам се със съжаление към него,
което пък ме изпълва с още по-голямо съжаление към мен самия.
На всяка цена трябва д а говоря с баща ми, независимо д али може д а ми помогне или не!
Обаче първа се връща мама. Пита ме за мача, а по сле по ставя ръка на челото ми.
— Изглежд аш отпад нал. Добре ли си?
Аз се опитвам д а измисля някакви въображаеми под робно сти от мача, но творчеството
нещо не ми се отд ава. Решавам, че е по-д обре д а се престоря на болен. Доко свам челото си и
изричам:
— Ад ски ме боли глава! Мисля д а полегна малко пред и появата на татко.
— Ще излизаш с баща си? — сбърчва чело мама.
— Да бе. Нали все още не сме си разменили под аръците! — Не й бях обяснил нещата
около Бъд ни вечер и най-малкото сега смятам д а го направя.
Качвам се в стаята си, лягам на леглото и зачаквам появата на татко. Чакането ми
пред о ставя още време за размисъл и не пропускам д а се позд равя, зад ето не се обад их на
Саша, когато ме сърбяха ръцете. Не би било честно спрямо нея, а и баща ми ще бъд е тук всеки
момент.
Развед ените род ители на някои мои познати са приятели. Някои от тях д ори още спят
заед но. А моите род ители си говорят само тогава, когато не може д а бъд е избегнато. Татко
никога не е влизал в къщата, в която се преместихме, след като той ни напусна, а мама никога
не се бе запознавала с Брид жит. Не мога д а си пред ставя в д ействително ст нито ед ин от
въпро сните д ва сценария. Вместо това татко натиска клаксона на колата. Такъв е начинът му
д а ме извика. Не се о смелява д а припари д ори д о външната врата. Сед и си в колата и натиска
клаксона д ва пъти. В началото го мислех за смешно. А какво би станало, ако някое развед ено
семейство с абсолютно същия сигнал се настани д а живее в съсед ната къща? Пред ставете си
какъв шаш и паника ще настанат!
Обаче д нес няма сигнал на клаксон. В сед ем без пет мама чука на вратата ми и заявява, че
татко ме чака в д невната. Изненад ата си я бива, но главата ми вече бучи от проблеми, така че
про сто ставам от леглото и тръгвам над олу по стълбите, сякаш е съвсем нормално татко д а
ме чака в д невната.
— Реших д а хвърля ед ин поглед на къщата ви — казва татко, когато се появявам в
д невната. — Много е хубава!
— Аха! — кимвам и прокарвам ръка през челото си. — Вид я ли Холанд ?
— Да — кимва татко. — Поговорихме си за кратко.
За какво? Какво си казват хората, когато не са си говорили близо год ина?
— Много хубаво — казвам искрено. — А с мама?
— Разбира се. — Присвива нозд ри. Аха! Познат признак за семейно напрежение. — Май
още не си й казал, така ли?
Поклащам глава и кимвам по по сока на вратата. Татко тръгва след мен към антрето,
къд ето се обувам и обличам. Изглежд а изгубен в нашата къща, но точно сега нямам време за