— Непременно!
— Ще отид ем някъд е към д есет — съобщава той. — Това означава ли, че вече се
чувстваш по-д обре?
— Не знам. Но със сигурно ст означава, че вече не мога д а стоя сам вкъщи и д а се
самоизтезавам.
— Браво на теб! — възкликва зарад ван Кийлър. — Точно затова смятах, че трябваше д а
играеш с нас, но, от д руга страна, не е зле наистина д а си починеш мъничко и д а влезеш във
форма. Чухте ли се със Саша?
Казвам му какво се случи и той изразява такава рад о ст за мен, че отвътре ме свива нещо.
— Но тази вечер не ми се говори по този въпро с, става ли? — д опълвам.
— Хей, нали никой не знае, човече! — изтъква очевид ното Кийлър. — Стига д а не си
съобщил официално, разбира се.
— Не съм, естествено. Но имах пред вид , че и с теб не ми се говори. Снощи бях с моя
старец и д вамата провед охме сериозен разговор по този въпро с и сега про сто не знам какво
повече д а кажа.
Кийлър няма нищо против д а забравим темата и не след д ълго вече обсъжд аме партито
на Марк Геру, за което аз отд авна съм се снабд ил с трева. Не че не мога д а разчитам на
приятеля си за това, но този път съм решил и аз д а внеса своя д ял. Навсякъд е някой познава
някого, така че в този случай размяната беше направена в уед инението на склад а на спортния
магазин.
Както и д а е. Почти всички, които познаваме, са решили д а се възползват от
заминаването на семейството на Марк Геру за Ню Джърси. Правилата са елементарни.
Паркирай на съсед ната улица. Не се мотай в д вора, пред извиквайки съсед ите д а извикат
полиция. Не о ставяй никакви веществени д оказателства (мръсни чаршафи, бирени бутилки,
фасове, кални отпечатъци). Марк вече е събрал мощен отряд д оброволци по почистването с
оглед изпълнението на третото правило. Та проблемът не е в него, а във второто правило. В
опред елен момент народ ът се сгорещява и му се приисква д а сложи някой и д руг хамбургер
на барбекюто, д а се по свети на прескачане на оград и или д а организира над превара по
хвърляне на разни неща в езерото. Дори и по сред зима.
В случай, че още не сте се д о сетили, семейството на Марк притежава богаташка къща
край езерото. Баща му е финансов ревизор, майка му е счетовод ителка и д вамата печелят
д о статъчно пари, за д а притежават огромна къща в Кортланд и ед но стаен апартамент в
Торонто, къд ето баща му отсяд а през сед мицата. Ако трябва д а бъд а честен, аз не познавам
Марк много д обре — но д о статъчно, за д а получа покана за това парти заед но със стотина
д руги.
Гавин и Кийлър се появяват малко след д есет. Аз казвам д овижд ане на мама и сестра ми,
които са решили д а глед ат настъпването на Новата год ина по телевизията, и се измъквам през
пред ната врата, скътал тревата в д жобовете си. Този жест ми се струва толкова познат — д а
си потупам д жобовете пред и излизане, за д а проверя д али не съм забравил тревата, — че си
казвам, че най-вероятно вече съм отново нормален. Хубаво чувство. Само д ето Нейтън не е с
нас.
— Запознай се! — отсича Кийлър, когато се вмъквам на зад ната сед алка на колата. — Това
е братовчед ка ми Джилиан! — Момичето д о мен е тънко и д ълго, с къд рава руса ко са и лице
като на Кейт Хъд сън. Тя се усмихва и се обръща към мен, а Кийлър ме пред ставя: — Това е
Ник.
— Зд расти! — казва тя.
— Зд расти! — отговарям аз.
По сле в разговора се намесва Гавин, избирайки тема, в която не ми се навлиза.
— Тренерът казва, че си напуснал отбора. Ключова по стъпка, човече! Каква е историята?
— Хей! — поглежд а го на кръв Кийлър. — Нали ти казах, че не му се говори по този
въпро с? Коя част от изречението ми не си разбрал?
Сърцето ми претупва и за части от секунд ата се питам какво ли още му е казал Кийлър.
Но вед нага си д авам сметка, че това е обикновена параноя. Знам, че приятелят ми за нищо на
света не би изръсил пред някой д руг нещо, което съм спод елил с него като тайна.
— Семейни проблеми, с които… ми е труд но д а се справя — смотолевям. Ето какво
става, когато се опитваш д а измисляш лъжи в д вижение. Трябваше д а го планирам по-
навреме, но вече е прекалено късно. Сега всички ще ме глед ат и ще се чуд ят каква е голямата
ми тайна. Хей, защо ли Ник Севърсън се отказа от хокея? — Треньорът прие вестта много
д обре — д опълвам. — Каза, че ако искам, по-късно мога пак д а се върна.
Което си е също голям жест. Защото би означавало д а върнат заместника ми в старата му