лига.
Гавин все още прод ължава д а ме зяпа от пред ната сед алка, когато Джилиан се привежд а
напред и потупва Кийлър по рамото.
— Хей, кой организира това парти?
— Има ли значение? — обажд ам се аз с антисоциалния си тон. — И без това не познаваш
никого! — Добре д е, може би отиването ми на това парти не беше чак толкова д обра ид ея.
Или може би про сто не съм в настроение за разговори.
Джилиан се смръщва. Не прилича на Кейт Хъд сън, когато се мръщи — прилича на
обикновена тийнейд жърка.
— Хубави приятели си имаш, Оуен! — казва, стиснала с д ве ръце сед алката пред нея.
— Ама аз не съм казал нищо! Не говори в множествено число! — защитава се Гавин.
— Про сто ед но момче, което познаваме от училище — обяснява й Кийлър, без д а обръща
внимание на язвителния й тон. — Неговите са заминали за Ню Джърси заед но със сестра му.
Гавин усилва музиката, така че д а не ни се налага д а говорим, и ето че не след д ълго вече
се вмъкваме през парад ния вход на Марк и оглежд аме обстановката. Музиката е над ута д о
д упка, а мацките изглежд ат горещи — изобилие от голи пъпове, тесни панталони и
престъпно къси полички. Вики, с ко са, нарочно изправена за вечерта, се но си с танцова стъпка
към нас и вед нага пъха език в устата на Кийлър. Той стиска зад ника й, който е ед ва
символично покрит от кафява кожена поличка. Аз прод ължавам напред към препълнената
кухня, къд ето Марк, Скоти, Хънтър и още цяла банд а момчета се наливат с бира.
— Ник! — над виква Марк силната музика.
Вад и ед на бира от хлад илника и ми я под ава и аз автоматично ставам ед ин от тях.
Говорим си така, че по-скоро крещим, д окато някакво момиче на име Денис не се появява в
кухнята и не отвлича Хънтър в д ругата стая. Аз пресушавам бирата си и също се насочвам към
бърлогата. На под а сед ят шестима и си д елят купичка трева. Ето това търсех! Присяд ам д о
ед но момиче, което познавам от групата по математика миналия срок, и си чакам ред а. Пред и
д а стигне д о мен, купичката свършва. Аз вад я моето пакетче трева и го под авам на ед но
момче на име Джона, което пълни купичката, взема си д оза, а по сле ми под ава хартията и
запалката. Момичето д о мен се пресяга, взема запалката и ме изчаква д а си свия д жойнта.
По сле ми го запалва. Вд ишвам бавно, като внимавам д а не погълна прекалено много д им, за
д а се разкашлям. Правя го вед нъж, д ва пъти, а след това под авам д жойнта на момчето от
д ругата ми страна.
Той ми се усмихва и аз му връщам усмивката. Вече усещам разликата. Тялото ми най-
сетне се отпуска и ед новременно с това се събужд а. Момичето от групата по математика има
д ълги мигли и големи пори на кожата. Никога не съм се д оближавал д о нея толкова много, че
д а забележа. Музиката звучи по-ясно, по-д обре и аз слушам и глед ам, и си чакам ред а, без д а
бързам си чакам ред а, и по сле отново започвам отначало. Не бих имал нищо против д а
изкарам така цялата нощ — в тази стая, с тези хора. Но по ед но време бирата, която изпих
пред и това, ми напомня за себе си и ми се налага д а отид а д о тоалетната.
Събувам си обувките и се насочвам към горния етаж на разузнаване. Никой не използва
спалните — всички врати са широко отворени и аз ги обикалям, а краката ми потъват в
меките килими и накрая отивам в банята д о главната спалня. Там има д ве мивки и д жакузи и
на мен ми минава през ума д а заключа, д а си го напълня и д а вляза в него. Но към този момент
устата ми е вече толкова пресъхнала, че се връщам в кухнята за още бира.
— Зд расти — промърморва някой, промушвайки се покрай мен.
Това е Джилиан, с бутилка бира в ръка. Облечена е със селска блузка с мъниста и впити в
бед рата д ънки. Тоалетът е нов за мен, което ме кара д а о съзная, че сигурно не съм я вижд ал,
откакто си е съблякла палтото.
— Зд расти! — позд равявам д ружески. — Как е?
— Добре. Вероятно не толкова, колкото за теб. — Кимва по по сока на очите ми и аз
потвържд авам с глава, че д а, знам, че зениците ми сигурно са разширени и нефокусирани.
— Къд е е Кийлър? — питам без никаква о собена причина, о свен това, че той е
ед инственият ни общ познат.
— Оуен е ето там! — по сочва тя към силно зад имената д невна, която функционира като
о сновен д ансинг. Тогава ми про светва, че тя над али изгаря от нетърпение д а разговаря с мен
след онзи крайно нелюбезен епизод в колата.
— Значи ти му викаш Оуен, така ли? — Това е ед но от най-гад ните имена, които съм