чувал. Точно като Фред ерик или Алистър. Освен това той си изглежд а като типичен Кийлър,
порад и което всички в град а го наричат с фамилното му име.
— Така съм свикнала — о свед омява ме тя. — Вече изглежд аш с ед на ид ея по-общителен.
— Про сто пред и ме хвана в лош момент. — Глед ам д а се уверя, че звуча любезно, за д а
компенсирам пред ишното си повед ение. — Но не трябваше д а си изкарвам безсилието на теб!
Не ми се сърд и, става ли?
Джилиан отпива от бирата си и се метва на барплота. По сле се провиква:
— Да пием за втория шанс!
Аз грабвам ед на бира от хлад илника и се приближавам д о нея.
— Е, какво правиш тук? Имам пред вид в Кортланд ? — питам.
— Дойд ох за малко на го сти на семейството на Оуен — отговаря тя. — Вие д вамата
отд авна ли сте приятели?
— Много отд авна. — Въпреки бирата, устата ми пресъхва все повече и аз прод ължавам
д а пия и се вторачвам в циците й. Малки са, но това не ме притеснява.
— Ехоооо! — размахва ръка пред лицето ми тя. — Пред полага се, че трябва д а глед аш
момичетата в очите!
Аз се усмихвам, глътвам още малко бира и се извинявам. Тя наистина прилича на Кейт
Хъд сън и аз се опитвам д а си спомня какви са циците на Кейт Хъд сън, но не съм сигурен
някога д а съм ги вижд ал.
— Би трябвало д а се целя по-високо — изричам с извинителен тон. — Но не позволявай
на никое д руго момче д а говори на циците ти, става ли?
Джилиан се смръщва, скача от барплота и се измъква към д невната. А моя мило ст тръгва
след краката си към любимата ми стая, къд ето прод ължавам д а се д русам. Когато най-сетне
отново излизам оттам, то е само защото съм преглад нял като вълк. Народ ът вече е накацал по
веранд ата, но за съжаление не вижд ам барбекю. Марк примамва всички ни вътре с гигантски
пакет крекери и стотици пакетчета чипс. Това е моята програма: д русане, пиене, храна, пиене,
храна. Схванахте картинката, нали? През о станалата част от нощта малко няма д а съм във
форма, но на кого му пука! Само външен проблем. Вътре всичко е наред . Спокойно и
безгрижно.
Музиката бучи в ушите ми. Нели, Никълбек, Джей Зи. Танцувам по-д обре, когато съм
над русан, така че танцувам, по сле пия (този път вод ка), а по сле след ва голямо пишкане и
очите ми не могат д а д ойд ат на фокус, но не ми пука. Повличам крака към кухнята, която сега
е пълна с момичета, които си правят препечени филийки, сед ят около масата и говорят.
Елд жения и Дани също са там и аз заставам на прага и ги слушам как успокояват плачещото
момиче на масата. По степенно се изяснява, че баща й бил арестуван за измами и всички
повтарят, че той щял д а се оправи, защото това не било истинско престъпление, примерно
като въоръжения грабеж, а след това Елд жения внезапно ме забелязва как вися на вратата.
— Ник, искаш ли препечена филийка с фъстъчено масло? — пита.
Дани също поглежд а към мен и казва:
— Аз не бих отказала!
Елд жения грабва д ве филийки хляб и ги слага д о то стера в готовно ст за след ващата
партид а. По сле казва:
— Ще ти ги д онеса.
Разговорът им очевид но е личен, порад и което аз се отправям към телевизионната стая в
д ругия край и сяд ам, за д а наблюд авам вихрещата се вид еоигра.
— Зд расти, Ник! — казва някой.
— Зд расти! — казвам на празното про странство в главата си.
Всъщно ст изобщо не след я д ействието на екрана. Мислите ми са насочени пред имно към
препечената филийка с фъстъчено масло. Ако трябва д а бъд а честен, по-голямата част от
тялото ми се намира успоред но на под а и безмълвно се моли за по-скорошната поява на тази
филийка. Точно в този момент се появява и Дани.
Сяд ам като примерен, ид еално функциониращ член на обществото и тя ми под ава
чинийка с препечена филийка и чаша с нещо оранжево.
— Какво е това? — питам, като поемам чашата.
— Обикновен портокалов сок — отговаря тя и сяд а д о мен.
— Благод аря! — Отпивам от портокаловия сок и по ставям чашата внимателно на
килима.
Дани привежд а глава към моята и русата й ко са се разлива по раменете й.
— Е, как мина Колед ата?
— Окей — кимвам. — А твоята?
— Страхотно! Трите ход ихме на ски за д ва д ена! — Трите ще рече тя, майка й и по-
голямата й сестра Ленор, която учи в университета на Монреал. Мисля, че точно това правиха
и миналата год ина и тъй като си го спомням, го изричам на глас, а Дани се усмихва и казва: —