вратите са вече затворени и се сещам, че би трябвало д а я пред упред я, но д окато се сетя д а го
направя, тя вече отваря вратата на главната спалня. Там Кийлър и Вики вече работят с пълна
газ и аз започвам д а се смея. Джилиан затръшва вратата, пред и те д а са успели д а се обърнат и
д а ни вид ят. Поглежд а ме смръщено, като че ли съм ид иот, и аз пак се разсмивам.
Не вижд ам д обре и не мога д а спра д а се смея. Сигурно окончателно вбесявам Джилиан,
обаче не ми пука. Даже не знам какво точно правя. Тя пробва след ващата врата, която обаче
не помръд ва, и се обръща към мен с изражение, което казва: „Защо не направиш и ти нещо?“ И
аз го правя. Пак се разсмивам, този път още по-силно. Докато накрая третата врата се отваря и
вътре се оказва чисто.
Влизаме и тя затваря вратата зад нас. Стените са бояд исани в прасковено и покрити с
плакати на коне. По рафтовете се вижд ат мед али и трофеи, а на нощното шкафче е по ставена
снимка — момиче в ко стюм за езд а с някаква възрастна д войка — твърд е стари, за д а й бъд ат
род ители.
— Това трябва д а е стаята на сестрата на Марк — казвам. Започвам д а се разхожд ам и д а
разглежд ам трофеите. На всички тях пише ед но и също име: Селин Геру.
Джилиан присяд а на леглото и ме поглежд а сконфузено.
— Може би не трябва д а бъд ем тук.
— Не мисля, че има проблеми — казвам и сяд ам д о нея. — Пред и всички врати бяха
отворени — като че ли нарочно.
Джилиан кима и пита:
— И сега ли ще се разсмееш?
— Ще се опитам д а се възд ържа — казвам и смръщвам сериозно лице.
— Ами вратата? Като глед ам, няма ключалка.
— А, д а!
Ставам, пъхвам облегалката на ед инствения стол в стаята под бравата и отново се
връщам на леглото.
Джилиан си събува обувките и ляга. Вижд ам зърната й под блузката и се изпъвам д о нея и
потърквам ед ното с върха на пръста си. Целуваме се. Аз се претъркулвам върху нея, пъхвам
ръка под блузата й и разкопчавам сутиена й. Готино! Събличам я и свежд ам поглед към онова,
което д око свам. Да, малки са, точно както си мислех, обаче са готини, и усещам, че вед нага
се над ървям. Джилиан очевид но също го усеща и прид ърпва лицето ми към себе си и пак ме
целува.
Толкова искам д а го направя! Искам тя д а ме д око сва и д а ми позволи д а правя с нея
каквото си поискам. Нещо ми под сказва, че ще бъд е много д обра. Може би начинът, по който
се усмихва.
— Джилиан — изричам. Гласът ми звучи странно, като че ли е чужд . — Не но ся нищо!
— Нямаме нужд а — прошепва тя. — Аз не искам д а стигам д отам. Про сто д а си
поиграем.
Това също не би било зле, д аже като че ли е по-д обре. И аз възд ъхвам, когато тя д око сва
д ънките ми. Готино! Го спод и, колко ми липсваше това! Вероятно не би трябвало, обаче ми
липсваше, но д о този момент изобщо нямах пред става колко ми е липсвало.
Обаче не мога. Не мога д ори това.
Сграбчвам ръката й.
— Не мисля, че мога д а го направя. — Джилиан ме поглежд а изненад ана. — Няма нищо
общо с теб! — побързвам д а д обавя. — В момента с никого не мога д а го направя!
Тя сяд а и притиска колене към гърд ите си.
— Извинявай — казвам.
— Няма проблеми. Про сто си мислех, че начинът, по който ме глед аш…
— Да, наистина те глед ах. Много хубаво танцуваш. — Поглежд ам тайничко към краката
й. Не си спомням д а съм я забелязал д а си сваля чорапите, но сега краката й са голи и ноктите
им са лакирани в бебешко розово. — Имаш страхотни крака! — д обавям.
По-глупаво нещо от това не можах д а измисля! Но в момента мозъкът ми е прекалено
развод нен, за д а измисли нещо умно.
— Благод аря — кимва тя и ме поглежд а.
Започвам д а се питам д али нямаше д а бъд е по-д обре д а не се бях д рогирал и д а се бях
прид ържал само към бирата. Онова гад но растение пак се разд вижва в мен и аз нямам понятие
как д а го спра.
— При мен нещата са много сложни — обяснявам. — И това няма нищо общо с теб!
— Казах, че няма проблеми! — повтаря тя. — Про сто ми се искаше д а поизпусна малко
парата, нищо повече. И реших, че мога д а ти вярвам — нали си най-д обрият приятел на Оуен!
— Мамка му! — цапвам се по челото. — Какво правя?! — Напълно бях забравил, че
Джилиан е братовчед ка на Кийлър. Как мога д а забравя под обно нещо?!
— Спокойно! — кимва тя, кръсто сва крака и помръд ва розовите си пръсти. — Нищо не е
станало.
Обаче аз исках д а стане и сега от самата мисъл за това, за нещата, които ми минаваха през
главата само пред и няколко минути, ми прилошава.