— Ами… в такъв случай… — Привежд а се и вд ига чорапите си. — Може би е време д а се
връщам д олу.
— Да си намериш някой д руг ли? — под хвърлям.
Джилиан свива рамене и оглежд а стаята за обувките си.
— Няма д а имаш проблеми в това отношение.
— Благод арско, човече! — промърморва саркастично тя и се изправя.
— Почакай още малко! — спирам я. Отчаянието е жалко нещо — над али някой го знае
по-д обре от мен. Ала не ми се иска нито д а о ставам сам, нито д а се връщам на купона. —
Защо не по сед иш още малко при мен и д а поговорим?
— За какво д а говорим?
— Нямам пред става. За каквото и д а е. — Разравям отчаяно мозъка си в опит д а измисля
нещо смислено. — Как е у Кийлър? Колко време ще о станеш при тях?
Зачатък на усмивка преминава през лицето й. Но тя прод ължава д а стои права.
— Хубаво е — казва. — Много харесвам семейството му. — Кръсто сва ръце пред гърд и и
ме поглежд а изпитателно: — Ти д а не би д а си размислил?
— Не, не! Само искам д а поговорим.
— Странна работа. Не о станах с впечатление, че те интересуват разговорите с ед но
момиче! — изрича насмешливо. По сле присяд а отново д о мен и аз съм й толкова благод арен,
че се ухилвам като първия глупак. — Е, каква е историята ти? Добре ли си прекарваш тази
вечер?
— В началото, д а — отговарям искрено. — Но мисля, че това започва д а се променя.
Джилиан се втренчва в мен, а аз в нея, но лицето й се размазва пред поглед а ми.
— Защо? — пита накрая.
— Защото изобщо не трябваше д а ид вам. — Познавам това момиче от не повече от три
часа, но внезапно това няма значение. Съпротивата ми се стопява и вече не мога д а го крия.
— Добре ли си? — поглежд а ме истински съчувствено тя.
— Добре съм — отговарям с изненад ващо твърд глас. — Но бившата ми приятелка е
бременна. — Джилиан д ори не примигва. Би трябвало д а стане ад вокат или психотерапевт. —
Много си устойчива на изненад и.
— Про сто не те познавам — казва и отпуска ръце върху д ънките си. — Освен това
под обни неща не са нещо необичайно. И какво ще правите сега?
— Нямам пред става. — В гърлото ми отново се появява познатата топка. Разказвам й за
Бъд ни вечер, за баща ми, за род ителите на Саша и за това как наскоро тя е отишла на го сти у
Линд зи, а Джилиан си сед и д о мен и кима и ме слуша внимателно.
— Ед на от приятелките ми има д вегод ишно д ете — казва, след като свършвам. — Казва
се Санд и. Бившият й ги по сещава всяка нед еля.
— На колко год ини е приятелката ти?
— На сед емнайсет. Труд но й е, но майка й много и помага. А и д вамата с бившия й все
още преспиват от време на време. — Възд ъхва. — А аз толкова често й повтарям д а го о стави,
че тя вече избягва д а го споменава пред мен. Обаче съм сигурна, че прод ължават.
— Вероятно. Случва се често. Но не и при нас. — Отпускам ръце в скута си и се
вторачвам в килима. И той е в прасковен цвят като стените, със съвсем пресни след и от
прахо смукачка, и никак не ми се иска д а повърна върху него. — Знам, че не би трябвало д а ти
разказвам всички тези неща. Сигурно превъртам. Ако съм ти писнал, можеш д а си вървиш. —
Оборвам глава и млъквам.
— Да не би д а възнамеряваш д а повръщаш? — оглежд а ме внимателно тя. — Да ти
д онеса ли нещо?
— Не. — Облягам ед на възглавница на стената и се отпускам върху нея. — Като си отспя,
ще се оправя. Иначе благод аря.
— Окей. — Изправя се на крака, но внезапно се обръща към мен и заявява: — Струва ми
се, че първо трябва д а си изясниш някои неща с приятелката си, пред и д а започнеш д а
преслед ваш хората по стаите. Но сигурно и ти вече си се д о сетил.
— Да, знам. — Клепките ми натежават.
— Вероятно утре няма д а си спомняш нищо от този разговор. — Прави крачка напред и
се привежд а над мен. — Колко пъти си го правил пред и? Имам пред вид с момиче, което
почти не познаваш?
Поклащам глава и тя сяд а отново на леглото и ме поглежд а в очите. Ако вече не бяхме
минали през всичко това, бих си помислил, че се кани д а ме целуне.
— Довед ох те тук, за д а се разсея — отронва, усмихвайки се на себе си. — Но не стана
така, както си мислех. Не че имам нещо против. — От какво да се разсееш? Сигурно съм го
изрекъл на глас, защото тя се под пира на брад ичка и отговаря: — Майка ми е в болницата. И
сега съм на го сти у Оуен, защото трябваше д а се махна за малко от нас.
— Защо?
— До гуша ми е д ошло от всичките й проблеми. И от известно време имам чувството, че