— Ще се оправя — казвам. — По степенно ще свикна с това. — Снишавам глас и
д опълвам: — Про сто не искам д а вижд ам ясната картина в главата си!
Нейтън поклаща глава и се опитва д а скрие усмивката си.
— Искаш д а кажеш, че си пред ставяш ясно всичките си приятели как правят секс?
— Знаеш какво имам пред вид . — Но, да, обаче само когато ми го описват в подробности.
— Е, ще о станеш ли у нас?
Нейтън полага д лани върху масата и казва:
— Снощи на купона имаше ед ин тип, студ ент по журналистика. Поразгорещихме се
малко, но нищо сериозно. Сигурно никога повече няма д а го вид я.
Кимам, сякаш не вижд ам нищо лошо в това. Да го вземат мътните, Нейтън! Оказа се прав
за мен!
— Това ли каза на баща си? — питам.
— В общи линии — д а. Той беше първият човек, когото съм целувал от
четиринайсетгод ишен. Тъжна работа, нали? — прод ължава Нейтън, без д а ме изпуска от
поглед . — Даже не го харесах кой знае колко. Про сто ми се искаше за разнообразие д а бъд а с
някого.
— Всички се нужд аем от това.
— Опитай се д а го кажеш на баща ми.
Кафето най-сетне става. Грабвам ед на чаша за Нейтън и му я пълня. По сле казвам:
— Искам д а по спя още малко. Прибрах се малко пред и четири.
Той се прозява и промърморва:
— А аз д ори не съм лягал.
— Окей. — Под авам му кафето. — Хайд е!
Отиваме в стаята ми и аз вад я спалния чувал от гард ероба си и го хвърлям на под а,
заед но с ед на възглавница. Покатервам се в леглото си и вед нага затварям очи. Обаче Нейтън
още не е приключил с приказките си. Разпитва ме за партито у Марк и аз му разказвам
повечето от нещата, които си спомням. И макар че умирам за сън, се поколебавам, когато
стигам д о Джилиан. И Нейтън автоматично разбира, че крия нещо. Мисли, че е свързано с
Дани, обаче аз се пречупвам и му разказвам за случилото се с Джилиан.
— Чувствам се като парцал — признавам. — Вече не знам какво правя!
— Вие със Саша вече не ход ите — напомня ми той. — Така че, практически поглед нато,
не си сторил нищо лошо. — Казва го, само защото е мой приятел. Знае не по-зле от мен, че
съм по стъпил лошо.
Отварям очи и поглежд ам към Нейтън. Той също лежи със затворени очи.
— Не искам д а бъд а с никоя д руга — казвам. — Искам само Саша! — Това е и вярно, и не.
Не знам как би могло д а бъд е и д вете, но е така. Така го чувствам.
— Ник, сега не трябва д а се обвързваш с никоя! Твърд е си съсипан, за д а си наясно какво
искаш.
— Да, знам — прошепвам. И това е по след ното, което си спомням, пред и окончателно д а
откъркам.
* * *
Хубаво е, че Нейтън ми е на го сти, но след като на след ващия д ен той се прибира вкъщи,
за д а се изправи очи в очи с баща си, вече не мога д а под минавам факта, че Саша не се е
обад ила. Затварям вратата на стаята си, грабвам телефона и сяд ам на под а. Минава цяла
минута, д окато набера номера, а когато накрая се свързвам, вд ига майка й.
— Ник, не мисля, че трябва д а ти става навик д а прод ължаваш д а звъниш в нашия д ом —
казва го спожа Ясински.
Навик ли? Това ли правя? Но пред и д а успея д а кажа каквото и д а било, в ухото ми запява
гласът на Саша:
— Ник?
— Да. — Всичко, което мислех д а кажа, внезапно ми се струва много глупаво. Не мога д а
й кажа, че е непрекъснато в мислите ми или колко щастлив ме е направила, когато ми каза, че
й липсвам. — Не се обад и.
— Прибрах се от Линд зи ед ва тази сутрин.
— Е, помогна ли го стуването ти там? — питам с д обре изигран равен тон.
— Татко не ми е проговорил, откакто съм се върнала, но пък и не съм много сигурна, че
искам д а ми говори, така че… — Възд ъхва. — Не знам. Донякъд е.
Настъпилата пауза прод ължава ед на секунд а повече и аз стисвам зд раво слушалката,
поемам си д ълбоко д ъх и питам:
— Саша, искаш ли д а д ойд а с теб в сряд а?
Тя си прочиства гърлото и изрича:
— Не мисля, че от това ще ми стане по-лесно.
— Окей. Про сто искам д а бъд а сигурен, че си д обре.
— Ще се опитам — казва тя. — Ами ти?
— Липсваш ми.
— Ник…
— Не се притеснявай! Знам, че всичко свърши! Ще можеш ли само д а ми звъннеш след
онова, за д а съм спокоен, че си д обре?
— Разбира се — обещава тя. — Нищо не ми пречи. А ти се пази, чуваш ли?
— И ти също! Можеш д а ме потърсиш по всяко време.
Все още не съм готов д а сложа край на този разговор. Не я попитах д али ще бъд е буд на,
нито д али е уплашена. Но затварям. Вероятно така може д а се обобщи и цялата наша, вече