приключила връзка — аз никога за нищо не бях готов.
Деветнайсет
Ед инственият пред мет в училище, с който мога д а се справя, е изобразително изкуство.
Го спожица Наваро ни о ставя д а си рисуваме всичко, което ни ид ва отвътре — опред еля го
като загрявка. Нейтън е сед нал срещу мен и рисува старица в д ълга рокля по тялото. Лицето й
е сбръчкано, но тялото й е млад о. Той непрекъснато рисува такива откачени истории. Лично
аз пред почитам пейзажите или истински лица. Обикновено ги пред авам по памет и при това
го правя д о ста д обре. Но въображението е запазена територия само за Нейтън.
Неговият баща му е забранил д а ход и, къд ето и д а било цял месец, д ори и в училищния
клуб. Но иначе се справя д обре, д о ста по-д обре от мен. Снощи съм спал не повече от четири
часа и сънувах разни ид иотщини, които д ори не желая д а си спомням. И най-странното е, че
тази сутрин ад ски ми се ход еше на училище. Ала когато се озовах тук, сърцето ми пак се
разтуптя.
От часа по информационни технологии не помня нищичко. Не, чакайте, спомням си как
Джона ме плесна по гърба и каза колко страхотно било партито у Марк. Точно толкова
стимулиращи бяха и часовете по английски и физика. Ед ин от д аскалите направи някакъв
коментар, че сега всички сме били „вселени в развитие“.
Тук вече не изд ържах и обявих на всео слушание: „Не и аз! Аз приключих!“ Но ако
прод ължавам така, хората ще ме вземат за чуд ак. Истината е, че не искам никой д а разговаря с
мен, затова възд ъхвам облекчено, когато Дани ме под минава като малка гара в корид ора. Не
би трябвало д а се чувства засрамена от онази нощ у Марк, но точно сега не разполагам с
енергията, за д а й го кажа. Пък и не може д а се каже, че с нея някога сме били истински
приятели. Така д е! Не й се обад их нито вед нъж само за д а я питам как е. Но и не искам д а й
причинявам болка.
И това е най-д оброто, което мога д а кажа за нея, което не е кой знае колко.
Кийлър обаче няма как д а избегна. Затова, когато той се спира край моето шкафче,
незнайно защо започвам д а се чувствам така, както Нейтън се чувства с мен: Той всъщност не
иска да знае. Лошият късмет е най-вероятно заразителен. Всеки от нас би могъл д а стане
причина някое от момичетата д а забременее. Ед инственото условие е презервативът ти д а се
изплъзне в най-непод ход ящия момент.
— Тя ще се оправи, човече! — казва Кийлър. — Онези там знаят какво правят. Кога се
връща на училище?
— След ващата сед мица — отговарям. — Но вече няма д а бъд ем в ед ин поток — по
нищо.
— Така е по-д обре. За теб, имам пред вид .
Съмнявам се. Но той няма как д а го знае.
Точно в този момент покрай нас минава Нейтън, позд равява и д вама ни и прод ължава
напред . Щом отминава, Кийлър под хвърля:
— Нали ти казах, че той няма д а д ойд е на купона у Марк?!
— Той беше на д руг — в Торонто.
— Сигурно е бил само с обратни, нали? Разбирам, че е гей, но забелязваш ли как
напо след ък всичко започва д а се върти около тази тема?
— Точно както при теб всичко се върти около темата за свалките — под смихвам се аз.
— Глупо сти! — възкликва възмутено Кийлър, но по сле се изхилва. — Е, и за хокея също.
— Вярно.
Направо не мога д а повярвам как д о неотд авна тримата с Кийлър и Нейтън бяхме
практически ед ин човек. Ед инствената причина за разминаването ни, която ми хрумва, е, че
всъщно ст никога не е било така.
След ващите д ва д ена ми минават като насън — д аскало, работа, д аскало, работа, все
ед но и също. И не съм на нито ед но от тези места. Стряскам се, когато някой ме заговори, а
Брайън ми напомня д а се усмихвам и д а глед ам клиентите в очите. Това е ед но от д вете най-
важни неща, които той казва на всеки новод ошъл на работа в спортния магазин —
отношението към клиентите и къд е е мястото на палтото му. Обикновено мога д а върша тази
работа и насън, защото хората обичат д а пазаруват, но сега д ори и тази част от мозъка ми е
изключила.
Затова си налагам д а започна д а играя ролята на Ник Севърсън. Ха-ха-ха! Добър избор!
Даже отличен! Кво играеш, мой човек? Това е най-доброто от вида си! С кредитна карта?
Няма проблеми!
Няма начин някой д а направи разлика межд у истинския Ник и фалшивия Ник. Което си е
смущаващо. Бих могъл д а се правя на Ник Севърсън цял живот и никой не би забелязал