изглежд аше реално — д о вчера. — Плъзга пръсти в ко сата си и потреперва. — Но най-лошото
е, че се рад вам, зад ето всичко свърши.
Присяд ам на леглото д о нея. Прод ължавам д а под смърчам, но разкопчавам бързо палтото
си и го хвърлям на под а.
— Беше права — прошепвам. — Още не сме готови д а имаме д ете!
— Да, знам. — Тя стисва очи и аз погалвам ко сата й. Тя примигва и по ставя ръка в моята.
Прегръщам я много внимателно и нежно и тя заравя лице в рамото ми.
И по сле д ълго време никой от нас не отронва и д умица. В мене всичко бучи и трещи,
очите ми горят, а Саша прод ължава д а потреперва лекичко д о мен. Сритвам обувките си и
вд игам крака на леглото. Саша се измества, за д а ми направи място. Лежим с глави на
възглавницата, д окато накрая вече не чувствам нищо. Мисля, че онзи бурен в червата ми най-
сетне е мъртъв, но не знам как д а събуд я чувствата си.
— Мога д а се върна на училище и още утре — промърморва по ед но време Саша, а
лицето й е само на сантиметри от моето.
— Но мисля, че е най-д обре д а изчакам д о понед елник. — Отмята кичур ко са от очите си
и д опълва: — Утре няма д а мога д а се концентрирам.
— Кога трябва д а отид еш пак на лекар? — питам, вече значително по-спокоен.
— След около д ве сед мици. На контролен преглед .
Кимам с очи и прод ължавам:
— Баща ти още ли ти се сърд и?
— Не съвсем — възд ъхва Саша и стисва устни. — Имам чувството, че про сто вече не знае
какво д а ми каже. — По сочва към новия телевизор в стаята си и обяснява: — Купи ми го
пред и няколко д ена. Каза, че и без това възнамерявал д а ми купи телевизор за рожд ения ми
д ен, та нямало значение, ако ми го купи и по-рано.
Лежим и примигваме и се опитваме д а се успокоим.
— Майка ми е страхотна — обажд а се по ед но време Саша. — Взе си отпуска, за д а стои
при мен. И знам, че ти е казала, че не иска д а се вижд аме д нес.
— Аха. Освен това ми затвори телефона, но аз не изд ържах.
— Зад ържам за момент д ъха си, а по сле изд ишвам. — Не можех д а спра д а мисля за теб и
за онова, което става. Даже вчера се чупих от д аскало. След обед . Не бях в състояние д а се
концентрирам за каквото и д а било.
Саша впива очи в моите. По лицето й се изписва тъга и тя протяга ръка и д око сва бузата
ми. Аз съм си все така безчувствен, но някак си успявам д а я усетя, и в този момент ми хрумва,
че никога повече няма д а бъд ем толкова близки. Кожата ми се затопля там, къд ето са били
пръстите й, но съм твърд е изцед ен, за д а стана още по-тъжен, отколкото съм.
— Можеш ли д а о станеш още малко? — пита.
Като че ли може д а разбере всяко нещо, което си мисля, само от ед ин поглед . Колко
време трябва за разпад ането на под обна връзка? Част от мен се над ява д а е д ълго, много
д ълго. Другата част обаче иска д а си о стана безчувствен. Аз съм вселена в развитие, а Ник от
този момент отваря уста и казва:
— Докогато искаш. Или д окато майка ти не ме изгони.
Саша почти успява д а се усмихне, когато казва:
— Няма д а го направи. Тя знае, че искам д а бъд еш при мен.
Сгушваме се ед ин в д руг на леглото и глед аме някаква сапунка, която никой от нас не
след и. Ако трябва д а бъд а честен, аз д ори не глед ам. Само д ишам спокойно д о Саша,
по степенно ид вайки на себе си. След като сапунката свършва, тя се изправя, взема чашата си и
изпива сока от боровинки.
— Искаш ли още? — питам.
— Благод аря — казва и ми под ава празната чаша. — В хлад илника има още много. Ако
искаш, и ти си вземи нещо.
Отивам тихичко д о кухнята на семейство Ясински и отварям хлад илника. Той се оказва
д обре заред ен със сокове, безалкохолни напитки и три различни вид а прясно мляко. Напълвам
чашата на Саша със същия сок и си вземам ед ин „Севън ап“. Кръглата маса си е пак д о стената,
точно както беше, когато вечерях тук за по след ен път. На нея лежи кутията с моливи на
Питър. Жълто-зеленият е наполовина извад ен. Това е любимият му цвят. Книжките му за
оцветяване са пълни с хора с жълто-зелени лица. Някои неща никога не се променят.
Го спожа Ясински се появява в кухнята, пред и д а съм успял д а се измъкна незабелязано.
Застава пред затворения хлад илник и пита:
— Тя д обре ли е?
Странна работа. Прекарах по след ните няколко сед мици с мисълта, че аз съм по след ният
човек, който е в състояние д а д ад е правилен отговор на този въпро с, а сега се оказвам