ед инственият, който го знае.
— Добре е — отговарям любезно. — Ще й занеса още натурален сок.
Го спожа Ясински кимва и излиза от кухнята. Връщам се в стаята на Саша, под авам й сока
и присяд ам на ръба на леглото.
— Майка ти току-що пита за теб. И межд у д ругото, иска д а стоя д алече от теб.
Дори не я обвинявам. Про сто такъв е животът.
— Да, знам — кимва Саша. — И д вамата ми казаха д а стоя д алече от теб.
— А на училище?
Върху лицето й се разлива позната физиономия на концентрация.
— Само д а си по смял д а ме игнорираш там! — Отсича. — Не искам д а се д ържим като
непознати както през по след ните сед мици!
— Аз също не искам. — Като че ли е възможно. — И не мисля, че след всичко това сега
бих могъл д а те игнорирам!
— Правилно — кимва и по сле прошепва: — Но ще бъд е различно. В училище ще си
говорим, но никакви обажд ания повече вкъщи! На род ителите ми никак няма д а им хареса, а
и аз искам д а запазим известна д истанция. — Потрива очи. — Сега всичко се върна.
— Разбирам те. — Поглежд ам към черните чорапи, смъкнати д о глезените й. По след ния
път, когато бяхме на това легло, межд у нас се случиха толкова много неща. — Знаеш, че
винаги, когато ти се прииска, можеш д а ми се обад иш — ако ти се говори с някого, д е.
— Благод аря — отговаря, но и д вамата знаем, че няма д а го направи. Познавам я толкова
д обре, че разбирам д ори и най-д ребния й жест.
Саша ме поглежд а с уморени очи. Слепената й от пот ко са виси безжизнено на раменете
й, а изпитото й лице е точно толкова бяло, колкото и стената зад нея. Обичам я толкова
много! Само д ето сега любовта ми се превръща в болка. Не искам д а я помня така. Не искам,
когато я поглед на, д а се чувствам по същия този начин. Но вероятно ще стане точно така.
Това не е нещо, от което мога д а избягам.
— Изглежд аш уморена — казвам тихо. — Още сън няма д а ти се отрази никак зле. — Не
ме разбирайте накриво! Не искам д а си тръгвам, но рано или късно и това трябва д а стане.
— Вече звучиш като майка ми — промърморва тя и се прозява.
— Но би могло д а бъд е и по-зле — д а звуча като баща ти! — отвръщам шеговито.
— Да бе — усмихва се Саша и кръсто сва глезени д о мен. — Не мисля, че е възможно.
— Над явам се. — Ще ми се д а мисля, че ако ед ин д ен моята д ъщеря тийнейд жърка
забременее, няма д а се д ържа като по след ния ид иот. — Тази вечер смятам д а се обад я на баща
ми, д а му разкажа какво става.
— Ами майка ти? Каза ли й изобщо?
— Ще й кажа. Вед нага, щом се прибера.
Саша накланя глава и ме поглежд а така, сякаш пита: „Защо ед ва сега?“ А аз не знам защо,
о свен д ето про сто така стана и не мога д а го върна назад . Тази работа, д ето се правя на Ник,
май не ми се отд ава, а д нес пък изобщо не мога д а играя. Ако почукате по гърд ите ми, сигурно ще изкънтят на кухо.
— Знам, че отд авна трябваше д а й кажа — признавам. — Дори баща ми е на това мнение.
Трябваше д а й кажа още на Бъд ни вечер.
— Майка ти е готина — казва Саша. — Сигурно в началото ще се разтревожи, но по сле
всичко ще бъд е наред .
— Да. — Саша винаги знае какво д а каже, д аже и в д ен като д нешния. — Ти говори ли
вече с Линд зи?
— Снощи ме е търсила, но на мен не ми се говореше. Сигурно по-късно ще й се обад я.
— А на мен ми се обад и Нейтън — вчера, когато се чупих от д аскало. — Протягам ръка,
вземам кутийката със „Севън ап“ и отпивам няколко глътки. — Понякога имам чувството, че
той е ед инственият човек, о свен теб, който вед нага разбира какво чувствам.
Той и Джилиан, но тя вече си тръгва, а аз още не съм готов д а изслушам под робно стите
около запознанството с онзи студ ент по журналистика. Това, второто, опред елено е нещо,
върху което ще се наложи д а поработя. Всъщно ст то не е ед инственото, но сега, когато
хокеят вече не влиза в програмата ми, ще разполагам с повече време.
— Той е много д обър човек — казва Саша.
— Така е — съгласявам се аз. Той и Саша са най-д обрите хора, които познавам.
— Знаеш ли, може би в крайна сметка ще бъд е д обре вече д а си тръгваш. — Пипва се по
главата. — Трябва д а се изкъпя. Ко сата ми е отвратителна.
— Нищо под обно!
— Сигурно си о слепял — усмихва се тя.
Ставам и заставам д о тоалетката й, изчаквайки я д а стане.
— Можеш ли д а се къпеш в това състояние? — питам.
— Мога, но не във вана. Само на д уш. — Отмествам се, за д а може д а извад и чисто бельо
от чекмед жето зад мен. — А по сле трябва д а си измеря температурата.
Да, май четох и за това в интернет. Треската би означавала инфекция. Кървенето е