причината д а не си на себе си от известно време, нали?
— Да. От Бъд ни вечер — потвържд авам. — Не можах д а се отърся от този проблем.
— А сега?
— Сега не знам — свивам рамене. — Вече нищо не е същото.
— И как би могло! — възкликва мама. Аз мълча и съзерцавам краката си. — Ситуацията е
изключително сериозна! И смятам, че трябва д а я обмислиш много д обре!
— Да, знам.
— Окей. — Мама скръства ръце пред гърд и и присвива очи, сякаш се кани д а каже нещо
неприятно за ушите ми. — Е, какво очакваш сега д а кажа?
— Нямам пред става — вд игам очи, но глед ам през нея. — Наистина нямам.
— Но пред полагам знаеш, че това нещо не бива д а се повтаря повече, нали? — Тя се
привежд а към мен и аз не мога повече д а я игнорирам.
— Разбира се.
— Защото точно сега вероятно си казваш, че никога повече няма д а попад неш в под обно
положение, но ти гарантирам, че пак ще се случи!
И без това се бях под готвил д а изслушам д оброволно лекцията, която ми е под готвила.
Лицето ми е фиксирано в пасивно изражение и само кимам по слушно.
— Над явам се, че разговорите с баща ти са ти помогнали.
Това вече е изненад а!
— Донякъд е. Той беше много д обър с мен, но от няколко д ена изобщо не съм му се
обажд ал.
— Е, нищо не ти пречи д а го направиш д нес. Сигурна съм, че ще се рад ва д а те чуе.
Нова изненад а.
— Да, защо не. — И д окато го казвам, в главата ми се оформя ед на ид ея. — Даже си
мислех д а по стоя при него няколко д ена. Про сто за д а се махна оттук, нали разбираш?
Мама примигва, поглежд а ме в очите и казва:
— Всъщно ст ид еята не е никак лоша. Стига той д а няма нищо против, разбира се.
— Ще проверя! — отсичам и пред и д а се усетя, съм станал. — Благод аря!
Мама също се изправя и на д вама ни внезапно се налага д а се преструваме, че ситуацията
не е чак толкова неловка.
— Хайд е, върви му се обад и — под каня ме тя. — И по сле ми кажи какво сте решили. —
Правя крачка към вратата, а тя д обавя: — Ако те интересува, вечерята е след около
четирийсет минути. Приятелят на Холанд ще вечеря с нас.
Аз поклащам глава, мама кимва съчувствено и д обавя:
— Ще ти о ставя малко, ако по-късно решиш д а хапнеш.
— Благод аря!
Отивам в моята стая и набирам апартамента на баща ми. Обикновено вечер закъснява по
разни срещи и очаквам д а чуя телефонния му секретар, но тази вечер като никога отговаря
самият той.
— Никълъс, как си? — пита. — Какво става?
Казвам си, че можеше д а ми се обад и и сам, щом толкова д ържи д а разбере как съм, но
решавам д а пусна това покрай ушите си. Разказвам му случилото се от по след ните няколко
д ена. А когато стигам д о ид еята си д а му отид а на го сти, той ме прекъсва с д умите:
— Ник, пред известието е много късно! В събота сестрата на Брид жит и семейството й
пристигат от Калгари, а ти трябва д а ход иш и на училище, и на работа!
— Мога д а си взема болнични — обяснявам. — А от училище няма д а изпусна кой знае
колко.
— Проблемът е в това, че вече имам планове, Ник — започва д а нарежд а баща ми с онзи
д ругия, отработено сърд ечен глас. — Какво ще кажеш д а го направим след д ве сед мици? Ще
д ойд а д а те взема и ще си вземем билети за мач на „Листата“, и въобще — пълна програма! А?
Две сед мици ми изглежд ат като д оживотна присъд а и аз казвам:
— Не, няма нужд а. Върши си твоите семейни работи с Брид жит! Аз съм д обре.
Всъщно ст д умите ми са студ ени като лед . Никога д о сега не съм го молил за нищо, а сега
ед инственото, което искам от него, е д а ми отд ели малко време. Не д ори пълни д вайсет и
четири часа — само няколко.
— Никълъс! — срязва ме татко с онзи тон, който иска д а каже: „Не се д ръж така с мен!“
Добре д е, няма. Затварям и над увам уред бата. След минута телефонът звъни, обаче аз не
го вд игам. Трийсет секунд и по късно по вратата ми се тропа и Холанд връхлита вътре и казва:
— Търси те ед ин човек, който твърд и, че е баща ти.
— Поиска ли му д оказателства?
— Не се сетих — отговаря сестра ми. — Ще вд игнеш ли най-сетне?
— Не. — И без това не възнамерявам д а го моля, така че какъв е смисълът?
— Какво става? — присвива очи Холанд . — Вие д а не би д а се скарахте?
— Точно така. Затова сега слез д олу и затвори телефона като д обра сестричка!
— Няма д а стане! — Холанд вд ига слушалката на моя телефон и я хвърля на леглото ми.
— Сам си върши мръсната работа! — По сле затваря внимателно вратата зад гърба си, а аз
глед ам смръщено слушалката на леглото ми.