— Ще те науча да стоиш далеч от нея, само почакай.
Мрачно удоволствие хвърли зловеща сянка на лицето на Деймън.
— Тя още не е твоя.
— Аз съм съвсем добре — каза Джулия на Лоугън, останала без дъх от омразата, изпълнила стаята. — Моля те, отведи ме оттук и ще решим това по-късно като зрели хора…
— Единственото място, където ще отидеш, е в леглото ми — изрече Деймън прегракнало. — След като изхвърля годеника ти от дома ми.
Това беше очевидно последната капка в чашата на търпението на Лоугън. Той скочи напред със светкавична бързина, замахна в широка дъга с едрия си юмрук и го стовари върху лицето на Деймън.
— Не — извика Джулия и се спусна да ги раздели, после спря, когато Деймън изведнъж се нахвърли срещу противника си. Двамата мъже се биеха яростно, нанасяха си удари въпреки виковете на младата жена да спрат. Деймън изтласка Лоугън няколко крачки назад и двамата се загледаха убийствено.
Джулия приближи Лоугън и сложи възпираща ръка на гърдите му. Той сведе поглед към нея, а ноздрите му се издуваха при всяко вдишване.
— Моля те — изрече кротко тя, — това не е необходимо.
— Тръгвай сега с мен — процеди Лоугън.
Джулия понечи да го последва, но нещо в нея се възпротиви на тази мисъл. Можа само да каже със запъване:
— Аз… н-не мога.
— След всичко, което той ти направи? — попита рязко Лоугън. — Един от сценичните работници е видял как те отвличат зад кулисите. Веднага разбрах, че това е работа на Савидж. Бог ми е свидетел, че не се изненадах от постъпката му. — Хвана я за раменете, пръстите му се впиха в нежната й плът. — Той вярва, че те притежава, Джулия. Напусни го още сега и да свърши тази ужасна бъркотия.
Тя наведе очи. Не можеше да гледа повече лицето му.
— Още не — каза полугласно. — Нещата не са уредени. Моля те, опитай се да разбереш.
— О, разбирам — отвърна хладно Лоугън. Джулия усети как пръстите му се разхлабват около китката й. — Да те чакам ли долу?
— Не, но… Благодаря ти, че дойде тук. — За мен е много важно, че пожела да ме защитиш.
— Ако можех да те защитя и от самата теб — изрече той с иронична нотка в гласа. — Като си размени злобни погледи с Деймън, Лоугън се обърна и напусна стаята.
Джулия обърна лице към Деймън. Лицето му явно показваше, че няма какво да й каже.
— Върви си — каза той и избърса с ръкава на ризата си окървавения си нос.
Устата й се сви от силно раздразнение. Като отиде до умивалника, тя намери една ленена хавлиена кърпа и я накваси с вода от порцелановата кана. Деймън седна на края на леглото и дръпна главата си назад, когато Джулия се опита да избърше лицето му.
— Може би носът ти е счупен? — попита Джулия и се опита да избърше кръвта от горната му устна.
— Не — възпря я той и взе кърпата от ръцете й. — Можеш да престанеш да играеш ролята на услужлив ангел. Нямам нужда от теб.
Джулия поклати бавно глава.
— Нуждая се от теб — каза тя тихо.
Деймън не помръдна, но тя усети как се стягат мускулите му.
Той се бореше мълчаливо с останките на ревността. Лудостта, която го бе завладяла, откак откри, че тя възнамерява да стане съпруга на Лоугън Скот, започна да се оттича по малко.
Ръката й лежеше нежно на бузата му, синьо-зелените й очи бяха изпълнени с чувство, което накара сърцето му да се свие болезнено. Толкова силно я желаеше, че се задушаваше от тази мисъл, искаше я сега, веднага, завинаги. Имаше още много неизказани думи, болезнено нужни обяснения, въпроси за разрешаване… Но той пренебрегна всички тях и протегна ръце към Джулия с движение, което я изненада.
Тя не се възпротиви, когато той покри устните й със своите, целувайки я жадно. Устните й се разтвориха, ръцете й се плъзнаха под отворената му риза, дланите й спряха на гърба му. Колко нощи бе мечтал той за тази Джулия, нежна и податлива, притисната в него.
Деймън я обърна, опря гърба й в дюшека, а косите й се разпиляха зад главата в златист поток. Като се наведе над нея, той зацелува шията й, премина и на гърдите. Зърната й се втвърдиха и тя издаде тих звук, когато Деймън я захапа леко през корсажа.
Изглеждаше невероятно, че Джулия не се съпротивляваше, начина, по който тя приемаше неговите докосвания… Той разбра, че тази нощ тя ще му позволи всичко, което желае той, и сърцето му заби бясно. С несигурни пръсти развърза корсажа й, свали го от раменете й и го смъкна до кръста. Тя вдигна бедра и му помогна да съблече напълно костюма й, оставайки само по долно ленено бельо. С леко движение тя се изправи на колене и свали през главата ризата си, разкривайки съблазнителните извивки и сенки на своето тяло. Деймън докосна нежната закръгленост на едрата й гърда, прокара ръка по напрегнатия връх. Като вдигна поглед към сияйното лице На Джулия, видя нежност, която го разтопи.