— Скот ще позволи ли това?
— Ще трябва да се съгласи, ако иска да остана в „Капитал“.
— Кариерата ти няма да бъде същата.
— Вече няма значение, щом ще имам теб.
Той леко я обърна към себе си. Макар Джулия да преливаше от надежди и щастие, на лицето на Деймън не се появи ответната усмивка.
— Аз ще искам деца, Джулия. — Гласът му беше нисък и дрезгав, измъчваха го куп въпроси.
— Да, и аз ще искам. — Повдигна безпомощно рамене. — Не зная как ще успеем да го направим, но… ще намерим начин. Сигурно няма да е лесно.
— По-лесно ще е, отколкото да живеем разделени.
Джулия кимна и леко го целуна.
— Ами чувствата ти към Скот? — попита Деймън, когато устните им се разделиха.
— Между нас няма любов. Той ще разбере защо не мога да се омъжа за него. Освен това никога не съм искала да бъда съпруга на друг, освен на теб.
— Добре. Защото аз съм бил твой съпруг твърде дълго, за да мога да си представя нещо друго.
Тя се усмихна и погали гърдите му.
— Колко е странно, че и двамата искахме да бъдем свободни един от друг толкова дълго… и точно когато сме свободни, искаме отново да сме заедно.
— Тогава ще вземеш пак пръстена, който ти подарих.
— Пръстена и всичко, което върви с него.
Деймън я хвана за ръката и я притисна толкова силно, че тя притвори очи. Допря дланта й до устните си и я целуна горещо. Не можеше да открие думите, които да й каже… Любов и радост се бяха смесили в него… страх, че това е сън и че жената до него е илюзия, породена от самотата и копнежа, които го съпътстваха през целия му досегашен живот.
Джулия промуши ръка под главата му, притегли го отново върху себе си, подкани го за целувка и му я върна, без да се въздържа.
Когато Лоугън прие Джулия във вилата си в Бат рано на следващата сутрин, лицето му не изразяваше нищо, само една лека бръчка разделяше рижите му вежди. Огледа с любопитство лицето й, забеляза руменината на бузите и блясъка на щастие в очите.
— Добро утро — поздрави тя сковано.
Той кимна, разбрал начаса, че тази сутрин няма да има бракосъчетание. Плановете, които бяха изградили рухваха.
Седнал с Джулия в гостната, Лоугън изглеждаше спокоен, когато един прислужник наля кафе в позлатени порцеланови чашки и им го поднесе.
— Ти допускаш грешка — каза сухо той.
Усмивка се появи върху устните на младата жена.
— Може би. Омъжването ми за Деймън може да се окаже пагубно. Но няма никога да си простя, ако не опитам.
— Желая ти щастие.
— Няма ли да ме възпреш? Няма ли да изтъкнеш всички разумни причини, поради които този брак няма да просъществува и да ми кажеш…
— Ти вече знаеш мнението ми за брака по любов. Единствената ми грижа е как твоите действия ще засегнат театралната трупа. Очевидно нещата ще трябва да се променят.
— Да — потвърди Джулия, опитвайки се да подражава на деловия му тон. — Бих желала да остана като артистка в „Капитал“. Но няма да мога да правя турнета… и ще трябва да огранича броя на пиесите, в които ще участвам.
— Можеш да останеш в „Капитал“ колкото желаеш. Само един глупак би отказал да има актриса като теб в трупата си.
— Благодаря ти.
— Желаех нещо повече от това — продължи той рязко. — Ти тепърва има да гониш върховете на сцената. Можеш да бъдеш най-аплодираната актриса в страната…
— Вместо това ще бъда щастлива — прекъсна го Джулия. — Всичките аплодисменти и успех на света няма да ме спасят от самотата. Искам да бъда обичана, искам да се смея и да имам деца… Искам повече от измисления живот, който водя в театъра.
— Сигурна ли си, че Савидж ще ти позволи да продължиш в „Капитал“?
— О, да. — На лицето й се появи палава усмивка. — Може да не му харесва, но е съгласен с моята кариера заради това, че ще бъда негова съпруга. — Отпи от кафето, като гледаше Лоугън над ръба на чашката си, и усмивката й стана печална. — Ти ме мислиш за глупачка, пали? Не можеш да си представиш никакъв компромис, който би те отдалечил от театъра.
— Да, не мога — отговори спокойно Лоугън и за пръв път в сините му очи се появи приятелски блясък. — Но не те смятам за глупачка. В известен смисъл дори ти завиждам. И не ме питай защо — Господ знае, че не мога да го обясня дори на себе си.
Епилог
Направиха скромна сватба в малката черквица в Уорик, на която присъстваше семейството и няколко близки приятели. Майката на Джулия, Ива, беше неприкрито радостна от факта, че дъщеря й се омъжва за Деймън. От изражението на лорд Харгейт личеше, че той е по-иронично настроен към събитието, но изрази удоволствието си от щастливата развръзка.
През следващите месеци Джулия зае мястото си на съпруга на Деймън с лекота, която изненада и двамата. Ако Джулия беше хранила някакви мисли, че животът й като херцогиня на Лийдс ще бъде скучен и превзет, те бързо се изпариха от главата й. Деймън й угаждаше, глезеше я с екстравагантни подаръци и изпълваше всеки миг, когато тя не беше заета в театъра, за да са заедно.