Джулия отправи на Лоугън сърдит, но сдържан поглед, като му беше казала преди това, че не желае да участва тази вечер в никакви сценки. Тя присъстваше тук като съпруга на Деймън, не като артистка. Но Лоугън искаше да изпроси дарения за театъра си. Гостите на партито настояха Джулия да излезе напред, но тя продължаваше да стои до Деймън.
— Аз съм сигурна, че мистър Скот може да изпълни нещо без моя помощ — каза тя със заучена усмивка.
— Елате, Ваша Светлост. Не лишавайте всички от удоволствието да се насладят на вашия талант — подкани я Лоугън.
Тогава Деймън се намеси.
— Моята съпруга знае за желанието ми да разчитам на изключителната й компания тази вечер. Може би ще й се наложите някой друг път.
Лоугън отправи следващата си реплика към всички:
— Очевидно херцогът не знае, че не е модерно един мъж де ревнува собствената си жена.
Деймън обгърна с ръка тънкия кръст на Джулия.
— Но това е напълно разбираемо със съпруга като моята. — Погледна надолу към печалното лице на Джулия и се усмихна успокояващо. — Върви да изиграеш сценката, щом искаш.
Тя кимна бързо и върна усмивката.
— За теб ще го направя.
По-късно същата вечер Джулия се сгуши до Деймън в леглото и го целуна признателно.
— Поведението на Лоугън беше ужасно — каза тя. — Той никога не мисли за нещо друго, освен това, от което ще спечели театърът му. Благодаря на Бога, че не си от онези съпрузи със собственически нагони, които предизвикват скандали!
Деймън внимателно извърна лицето й към своето.
— Искам те цяла за себе си — каза той и очите му бяха напълно сериозни. — Винаги ще те искам така. Аз съм ужасно ревнив за всяка минута, която Скот прекарва с теб в този проклет театър. Само защото те обичам, няма да застана на пътя на това, което желаеш. Не допускай грешката да си мислиш, че не съм със собственически инстинкти.
Джулия кимна съкрушено. Наведе се да го целуне, опитвайки се да му покаже колко малко основание има той за ревност.
„Джейн Патрик“ беше една от пиесите, поставени през новия сезон в „Капитал“. Сюжетът разкриваше живота на една ярка писателка, многото й успехи, провали и злощастни любовни истории. Лоугън бе изразил съмненията си дали твърде деликатната на вид Джулия ще може да изиграе ролята на жена, известна с масивната си фигура и мъжки маниери.
Продукцията беше едновременно популярна и възхваляна от критиката и когато започна втората седмица, Джулия бе доволна да види претъпкания салон. Изтощително беше да играеш жена толкова различна от себе си. Всяка вечер се връщаше вкъщи изморена, не й се ядеше, нито разговаряше и веднага заспиваше, щом се отпуснеше в леглото.
Вечерта, когато Деймън присъства на „Джейн Патрик“, Джулия се постара да даде най-доброто изпълнение. Знаеше, че съпругът й седи в частна ложа на втория балкон със своя брат Уилям и с няколко приятели. Изпълнена с решителност, Джулия вложи в ролята всичко, на което бе способна.
Пот на напрежение изби по лицето на Джулия, когато започна един от монолозите си. Сигурна беше, че се чувства хладна и влажна под костюма си, студени поточета течаха по шията й и по корсажа. Като гледаше в лицето на Лоугън, Джулия продължаваше сцената въпреки вълната на зашеметяване. Съзнавайки, че нещо не е в ред, тя отчаяно пожела сцената да свърши скоро. Щеше да седне някъде и да изпие чаша вода, да успокои бученето в главата си.
За ужас на Джулия тя почувства дъските на сцената да се люлеят под краката й, сякаш беше на кораб в развълнувано море. Гласът на Лоугън идваше някак отдалеч, макар да знаеше, че той стои досами нея. Лицето му се замъгли, сините му очи станаха далечни цветни точки в сивата пелена, която я беше обвила. Нищо такова не й се беше случвало преди. „Ще припадна“, мислеше си тя, обзета от паническа почуда, когато усети коленете си да се подгъват.
Внезапно я хванаха здравите ръце на Лоугън. Смътно долови, че той импровизира реплики, казва нещо, а после я вдигна на ръце и я изнася от сцената. Публиката не разбра, че припадъкът е истински и избухна в аплодисменти, а завесата падна.
Цялата мокра, Джулия мълчеше в ръцете на Лоугън, неспособна да отговори на въпросите, когато той я отнесе в гримьорната й. Без да се бави, даде разпорежданията си на скупчилите се актьори.
— Донесете вода — изръмжа към един от тях, — а останалите да не се тълпят. — Те послушно напуснаха гримьорната. Лоугън застана пред Джулия, разтри студените й ръце. — Кажи ми какво стана — попита я той и я накара да погледне в очите му. — Бяла си като платно. Яла ли си днес? Искаш ли чай? Нещо за пийване?