— Не зная какво иска тя от мен. — Деймън се засмя горчиво. — Очевидно все още нищо, иначе не би продължила да се крие.
— Е, ти все пак направи нещо, и то скоро, за тази проклета ситуация, иначе Полин ще те направи двуженец.
— Аз няма да се оженя за Полин.
— Тя разправя на всеки в Лондон, че ще се жениш за нея. Велики Боже, Деймън, не смяташ ли, че трябва да кажеш на Полин, че слуховете са верни, че ти всъщност си женен?
Темата за Полин, лейди Аштън, накара Деймън да се намръщи още повече. Страстната млада вдовица го преследваше пламенно от една година, лепеше му се на всяко обществено събитие, на което присъстваше той. Полин беше от онзи тип жени, които знаят безпогрешно как да се харесат на един мъж. Тя беше красива и тъмнокоса, напълно без задръжки в леглото и притежаваше сухо чувство за хумор, което допадаше на Деймън.
Въпреки разумната си преценка, той започна любовна история с Полин преди около шест месеца. В края на краищата беше мъж с нужди като на другите мъже, а нямаше влечение към проститутки. Нямаше интерес и към тълпите мислещи за женитба девственици, които изникваха всеки сезон. Те му бяха забранени, макар че фактът на брака му положително не бе известен на публиката.
Напоследък обаче Полин предприе кампания, с цел да се превърне в следващата херцогиня Савидж. Досега бе проявила достатъчно ум да не му налага разни искания. Всъщност не беше още дръзнала да го пита дали мълвата е вярна, дали той вече има жена.
— Казах на Полин много пъти да не се надява на бъдеще с мен — рече Деймън с дрезгав глас. — Не я съжалявай — тя е добре компенсирана за времето, което прекарва с мен.
— О, не съжалявам Полин — увери го Уилям. — Имам вярна представа за бижутата, официалните рокли и сметките й, които си погасявал. — Усмихна се хитро. — Тя сигурно е страшно забавна в леглото, щом е заслужила такава щедрост.
— Полин е добра в много неща. Красива, чаровна, интелигентна. Като вземем под внимание всички тези неща, тя не би била лоша съпруга.
— Не разсъждаваш сериозно… — Уилям се намръщи и се вгледа в брат си изненадан. — Такива приказки ме тревожат, Деймън! Полин може да те харесва, може дори да ти е предана, но според мен тя не е способна да обича.
— Може би и аз съм такъв — измърмори Деймън с неразгадаемо лице.
Последва странна тишина. Уилям изглеждаше объркан. После се изсмя късо.
— Е, не мога да кажа, че често съм те виждал безумно влюбен… но да имаш съпруга от седемгодишна възраст, е сериозна спънка. Ти не си се отпускал да почувстваш нищо сериозно към жена поради задължението към едно момиче, което изобщо не познаваш. Моят съвет е да се отървеш от Джулия… и ще се изненадаш колко бързо сърцето ти ще се размрази.
— Винаги си бил оптимист — заключи Деймън унило и направи знак на брат си да напусне стаята. — Ще помисля върху съвета ти, Уил. Но сега ми предстои работа.
Джулия възпря прозявка на скука, когато огледа балната зала. Танцът беше изискан, музиката жива, имаше изобилни освежителни закуски и напитки и изискано общество от богати и титулувани гости. Залата беше твърде душна, въпреки че високите правоъгълни прозорци бяха широко отворени за разхлаждащия летен полъх от градината. Гостите попиваха скришом потните си лица и пиеха между танците чаши от пунша с плодов аромат.
Въпреки възраженията на Джулия, Лоугън Скот настоя тя да дойде с него на уикендското парти на лорд и лейди Брандън във вилата им в Уорикшир. Джулия добре съзнаваше, че Лоугън не желае толкова компанията й, макар че бяха създали своеобразно приятелство през последните две години. Истинската причина, поради която той желаеше тя да бъде с него, беше способността й да издейства дарения за театър „Капитал“.
Джулия стоеше с Лоугън в един ъгъл на балната зала и си говореше тихо с него, преди да се отправят поотделно към различни гости. Тя разсеяно приглади полите на бледосинята си копринена рокля със семпла кройка и широко право деколте, което разкриваше раменете й. Освен четирите сини атлазени ленти, които подчертаваха тънката й талия, единствената украса на роклята беше дискретната гарнитура от атлазено шнурче и ивиците по подгъва.
Лоугън говореше на ухото на Джулия, а острият му поглед опипваше залата.
— Лорд Хардингтън е узрял за дарението. Той има слабост към театъра, а също и към красивите жени. Най-важното е обаче, че има доход от десет хиляди годишно. Защо не отидеш да поговориш за предстоящия сезон с него и за нашата нужда от повече спонсори?