При този скандален въпрос избухнаха шокирани въздишки, а сетне групата жени се наведе неусетно напред да чуе отговора. Джулия се усмихна на красивата тъмнокоса жена, която домакинята беше преди това представила като лейди Аштън.
— Вярвам, че мистър Скот е любвеобилен към извънредно много дами… но той спазва политиката никога да не се замесва с актриси, по причини, които не желае да ни обясни.
— Гледах двама ви в „Ромео и Жулиета“ — обяди се темпераментно друга жена. — Между вас имаше толкова истинско чувство! Не беше ли поне малка част от това чувство истинско?
— Всъщност не — призна откровено Джулия. — Като изключим по някой момент от време на време, който ми се струва толкова истински, че не мога да повярвам, че играя в пиеса.
— И в такъв момент влюбвате ли се във вашия партньор, изпълняващ главната роля?
Джулия се разсмя.
— Само докато падне завесата.
След чая всички отидоха да се преоблекат в изискани вечерни тоалети. Жените обикновено обличаха рокли от тънка, набръчкана коприна или украсен с ленти газ, а мъжете с лъскави ленени ризи, шарени жилетки и тесни панталони, прихванати под стъпалото, за да стоят опънати. Джулия облече рокля с ниско изрязано елече, ушито с малки, плоски плисета. Тясна ивица нежна жълта дантела покриваше, но не скриваше напълно сенчестата долинка между гърдите й. Късите буфан ръкави бяха направени от газ и гарнирани също с жълта дантела.
Вечерята представляваше грандиозна поредица от печени меса и дивеч, пудинги във фантастични формички, желета с особен вкус и безброй ястия от зеленчуци със сос. Цяла армия прислужници се движеха с изискана припряност, за да сервират на двестате гости, настанени на две дълги маси в средата на трапезарията. Към края на пиршеството бяха поднесени кошнички, пълни с кремове и пасти, както и подноси с горски и обикновени плодове.
Въпреки съблазните, поставени пред нея, Джулия яде умерено. Тя знаеше, че както обикновено Лоугън ще бъде помолен да забавлява след вечеря гостите, а тя ще трябва да го придружава. Никога не можеше да изпълнява нещо добре, ако стомахът й е пълен, защото това я правеше мудна и сънена. Тази вечер тя особено държеше разумът й да е на място.
Джулия зърна лорд Савидж на съседната маса, разговаряше с жените отдясно и отляво. И двете дами, изглежда, намираха компанията му за завладяваща. Те често повдигаха ръце да оправят някой паднал кичур или да попипат бижутата си като пърхащи птички, чистейки перата си с надеждата да изтръгнат неговото възхищение. Джулия се питаше дали всички жени се държаха със Савидж по такъв начин. Може би това беше неизбежно. Какъвто и да бе характерът му, неговото богатство и добра външност бяха безспорни. При това сдържаността му предизвикваше всяка жена да опита да привлече вниманието му. Джулия беше спокойна, че той хвърли поглед само веднъж към посоката, където седеше тя. Очевидно беше забравил всичко, свързано с нея, интересът му бе отклонен от други, по-достъпни жени.
Когато вечерята завърши, дамите се отделиха за чай и клюки, оставяйки мъжете да се насладят на различните марки пури и чаши силно, ароматично порто. По-късно те всички се събраха в големия салон, където бяха наредени много столове и малки канапета.
Като влезе в салона под ръка с Лоугън, Джулия не се изненада, когато лейди Брандън ги приближи с очаквателен поглед на кръглото си лице. Не всяка домакиня имаше щастието да осигури на гостите си възможността да се насладят на изпълнението на Лоугън Скот като забавление след вечерята.
— Мистър Скот — прошепна лейди Брандън и пълните й бузи поруменяха, — вие може би ще ни почетете с рецитал или характерен откъс от пиеса?
С елегантен жест Лоугън пое закръглената ръка и се поклони над нея. Той имаше подход с жените, независимо от възрастта им, вида, или обстоятелствата, което ги караше да примират от възторг. Скот се вгледа в очите на лейди Брандън и тя сякаш потъна в богатите сини дълбини на неговия поглед.
— Ще бъде голямо удоволствие за мен, мадам… но с това едва ли ще се отплатя за вашето великолепно гостоприемство. Има ли нещо конкретно, което ще предпочетете?
— О! — Лейди Брандън си пое дъх, а ръката й явно трепереше. Устните й като на младо момиче се разтвориха в безпомощна усмивка. — О, всичко, което изберете, ще бъде подходящо, мистър Скот. Но… нещо романтично ще бъде много уместно!
— Нещо романтично — повтори Лоугън усмихнат на домакинята, сякаш тя беше най-умната жена на света. — Ще се постараем, мадам. — Той погледна Джулия и повдигна въпросително рижите си вежди. — Да изпълним ли сцена от новата ми пиеса, мисис Уентуърт?